Висшите училища са изправени пред отговорността да обучават своите студенти да са създатели на дигитално съдържание и да ги превърнат в лидери на промяната в индустрията, държавата и обществото като запазват човешката етика и природа. Това каза министърът на образованието и науката Красимир Вълчев на публична лекция в рамките на Masterclass 4.0 в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски", организиран от КНСБ и висшето училище, цитиран от пресцентъра на МОН.
Акцентът е върху развитието на работната сила на пазара на труда и с него трябва да се променят и системите на образованието. Целта е днешните ученици и студенти да са подготвени за живот, който в много голяма степен ще бъде базиран на взаимодействието с машини. А тази техника ще изисква програмиране, развитие и управление, е посочил министър Вълчев.
"Висшите училища трябва да предприемат хоризонтални мерки за насърчаване на иновациите, креативността и да развиват качествени научни изследвания, да работят съвместно с европейските университетски мрежи и с бизнеса", е подчертал министърът на образованието. Той е допълнил, че инвестициите в оборудването са една от големите стъпки пред висшите училища, когато става дума за дигитализация на висшето образование. Другите са - инвестиции в млади учени и преподаватели, за които започва национална научна програма с бюджет от 15 милиона лева за тригодишен период. Малък научен пробив ще води до генериране на милиарди доходи и до изключително бързо развитие на стартиращи компании, е казал министър Вълчев.
Той е посочил и нарастващия брой на обучаваните студенти по програми за ИКТ технологии - към първия семестър на учебната 2018-2019 година той e 14 885. Този сектор е показателен пример за положителни резултати от образователната работа дори в настоящия момент, защото в него е налице и тенденция за негативна миграция сред завършилите.
Според министър Вълчев висшите училища все повече ще се изправят и пред предизвикателствата да подготвят студенти за киберсигурност, дигитална медийна грамотност и дигитално гражданство и най-вече за развитие на уменията за създаване и управление на устройства с изкуствен интелект. Като предпоставки за пренасочването към дигиталните предизвикателства, от страна на МОН, се предприемат редица мерки още от най-ранните етапи на образованието, е заявил министърът. Въведено е компютърно моделиране в трети клас, като предстои то да се разширява и към първи клас. Учениците в гимназиален етап могат да се обучават по програма за приложни програмисти.
През настоящата година започва нова национална програма - "IT бизнесът преподава", с която специалисти от IT компании ще преподават определени модули от материала по информационни технологии. Започва и голям проект по ОП "Наука и образование за интелигентен растеж" за дигитализация на средното образование, в който са предвидени средства за създаване на отворен облак с учебно съдържание.
Красимир Вълчев е припомнил, че България има силни традиции от над половин век в разработването и развитието на иновации и информационни технологии. Необходимо е обаче адаптиране, промени в начина на мислене и споделяне на знанията от страна на университетите, науката, бизнеса, родителите, децата, администрацията, за да се постигне технологично и иновативно предимство, е казал министърът.