Разкриха самоличността на "Царицата на джебчийките", арестувана във Виена. Жената се казва Станка Илиева и е от пловдивското село Йоаким Груево. Тя е издирвана в цяла Европа за кражби, извършени през последните 10 години.
Илиева е от рода на кардарашите, предполагат от МВР. За тях джебчийството не е престъпление, а занаят, който се предава от майка на дъщеря. Обучението на момичетата започва между петата и шестата им година. У нас кардарашите живеят в затворени групи, като най-големите им общности са в Софийско, Плевенско и Пловдивско, съобщава БТВ.
Станка Илиева практикува занаята си от десетилетия. Дълго остава анонимна. Последният ѝ арест във Виена обаче я прави известна в цяла Европа. Семейството на Станка живее в Йоаким Груево, а за съседите не е тайна откъде произхожда охолството им.
„Не е лоша, ама ходят да тършуват, да мърсуват, барат. Пребъркват". Станка не работи, но често пътува в чужбина. "Няма как да се предположи, че тя се занимава с джебчийство. Добър външен вид на млада, интелигентна жена”, каза кметът на с. Йоаким Груево Наум Нихтянов. Съпругът ѝ настоява за анонимност и отрича, че тя е джебчийка. Заминала за Австрия заради проблем с документите си.
"Тя отиде, понеже имаше 500 евро глоба там, и затова отиде – да се види с адвокат и да види дали ѝ е паднала забраната”, каза съпругът ѝ. Двамата се чули малко преди ареста. „И ми се обажда и вика: "Има тайни агенти след мен." Викам й: "Ми, кво като има. – Тя: "Не знам, може да ме свързва нещо. Спряха я, и излъгаха, че е крала".
Журналистът и пътешественик Магдалена Гигова е била "на гурбет" с български джебчийки в Амстердам, Брюксел и Нюнберг. В книгата си "Звънчето на джебчийката" тя е в ролята на журналист, пътешественик и фотограф.
„Разказвали са ми, че закачат старо мъжко сако в двора и го окичват отвътре със звънчета. Когато момичето успее да извади портфейл от вътрешния джоб, без да звънне нито едно звънче, тогава е готово да отиде да работи на терен. Затова и книгата ми се казва така”, разказа в „Тази сутрин” Магдалена Гигова.
Тя нарича джебчийките „моите момичета”.
„Най-трудното беше да ме приемат. След като усетиха, че не съм заплаха ми разказаха много тайни. Допуснаха ме до себе си, защото видяха, че не ги съдя и се опитвам да ги предпазя. От разказите им разбрах, че те се гордеят със занаята си”, разказа още журналистът.
Пред нея джебчийките развенчават мита, че на момиченцата им режат палците и кутретата, за да могат по-лесно да вадят портфейлите.