Ботьо Ботев е бивш директор на отдел "Убийства" в Национална служба "Полиция".
През 2002 г. е удостоен със специалната награда "Полицай на годината". След пенсионирането си работи в дирекция "Оперативно-техническа информация" на МВР. Ботев е единственият офицер от българската полиция, който е отличен с орден Стара Планина, връчен му от президента Георги Първанов по повод неговата 60-годишнина. Ботев даде интервю за Блиц, в което коментира знаковите фигури в криминалните среди, делата срещу тях и разстрелите.
-Г-н Ботев, призоваха Ви като свидетел по делото срещу Пламен Дишков-Кела, който е подсъдим по обвинение, че е поръчал убийството на Димитър Стаматов-Мастара. Първоначално Кела бе осъден на 20 години, но след това делото срещу него бе възобновено, защото магистратите приеха тезата на адвокатите му, че правото му на защита е нарушено, защото не е знаел, че срещу него се води дело. Как си обяснявате развръзката по случая?
-В България има 3-4 дела, които са продължавали в рамките на 12-13-14 години в съдебна фаза. Много неща биха могли да бъдат посочени, които пречат на делата, в това число и адвокатски трикове, но бих могъл да изразя мнението си, че не може сериозни дела по отношение на конкретни убийства да се влачат близо 15 години. Едно от тези дела е въпросното дело за убийството на Мастара, който е бил месарски бос. Това е едно знаково убийство, което е извършено по съвсем професионален начин. Срещу него е стреляно от висока сграда. Този случай беше решен много бързо на база на работата, която беше свършена по събиране на преки доказателства, които обвързаха вината на поръчителя и извършителя на убийството.
-Как ще коментирате обстоятелството, че Кела бе издирван от Интерпол близо 20 години, през това време се беше подложил на пластична операция, а когато беше арестуван заяви, че не знае за делото срещу него?
-Това са парадокси! Не знам дали си е правил пластична операция, но съм се интересувал от някои данни от житието и битието му докато се укриваше в чужбина. Така или иначе Пламен Дишков беше една знакова фигура в родилия се престъпен свят. За мен по това убийство, за което става дума, той направи фатални грешки, които един умен организатор на поръчково убийство не би направил.
-Кои са тези грешки?
-Той си ги знае кои са, за да се доведе до това, че реално се стигна до него като поръчител на убийство. Много са нещата по този случай, не искам да влизам в подробности, но едно от тях е, че той снабди с пушка извършителя.
-За извършителството на убийството бе осъден на 20 години затвор Бойко Стоянов. Възобновяването на делото даде възможност на това лице да придобие качеството на свидетел и да заяви, че е направил самопризнания за престъплението под Ваше давление. Не е ли това друг голям парадокс в нашата съдебна система?
-Законът така или иначе има основание и дава право на мотивация за подобен разпит на свидетел на лице, което е изтърпяло присъдата си. Отделен въпрос е как се възприемат тези негови показания. Смешното в случая е, че човек, за когото е доказано през съд, че е извършил подобно деяние – убийство, излежал е присъдата си, макар и ненапълно, защото е бил освободен с 5 години и половина по-малко от първоначалната си присъда, излиза по-рано от затвора. Съдът преценява дали е редно да намали присъдата на лице обвинено в такова тежко престъпление с мотива, че то се е поправило по време на престоя в затвора. Но аз веднага бих контрирал – той така се е осъзнал, че излизайки от затвора започва да говори глупости от гледна точка на това, че в разговор, който аз съм водил с него съм го бил убедил да признае убийство, което не е извършил. В същото време той бе осъден за това убийство.
-За съжаление законите у нас са такива, че дават възможност на обвиняемите да говорят каквото си поискат.
-В случая той говори не като обвиняем, а като свидетел. Така че носи наказателна отговорност за набедяване и клевета.
-Пламен Дишков е един от малкото останали живи с прякори в криминалните среди. На кого е продукт този човек?
-Продукт е на процесите, които се развиха след 1989 г. В годините той беше на подчинение и изпълняваше волята на друга знакова личност, която загина.
-Коя е тази личност?
-Знае се коя е.
-Предполагам, че въпросната личност гравитира около СИК?
-Да.
-Но, в момента не е удобно да я назовете?
-Защо не? Стоил Славов.
-Самият Стоил Славов бе взривен през януари 2004 г. с пластичен експлозив в асансьора на сградата на бул. „Джеймс Баучер“ заедно с трима от бодигардовете си. Как си обяснявате, че това убийство не беше разкрито?
-По много причини. Първо, престъпленията от този род, които са извършени в стил Терор и със средства опасни за мнозина и по тази причина оставят много малко веществени доказателства и улики, които биха могли да се съберат при огледа на едно такова местопрестъпление. Но за мен не това е основата. По принцип не може всичко в сферата на криминалистиката да се разкрие. Има един принцип – да се работи така отговорно и задълбочено, и да се направи всичко възможното дори от невъзможното, за да бъде разкрито дадено престъпление. Моят опит показва, че там където са подхванати нещата има резултат. Много поръчкови убийства бяха разкрити, при това не 1, не две или 3.