111 деца пребити от свои връстници

111 деца са станали жертви на насилие от други деца през първите 9 месеца на годината, съобщи Калин Каменов, зам.-шеф на Държавната агенция за закрила на детето.

Тенденцията е към повишение, но по-тревожното е, че това са част от 1806-те случая, които са стигнали до социалните експерти. Предполага се, има още десетки, за които никой не знае.

В масовия случай става дума за солови изпълнения Понякога участват група приятели, но това са по-скоро спонтанни съвместни прояви, а не системни организирани нападения, твърдят експертите.

Основният тласък за насилието е криворазбраното желание за доказване - времената са много динамични, всеки иска да се пребори, да се докаже бързо, да стане популярен и значим, което често избива по-експанзивните и по-невъздържани младежи в насилие, казва Каменов. Все повече подрастващи не осъзнавали това като грешка или си давали сметка едва когато причинят непоправимото на някого и съсипят живота си.

Семействата са затънали в битовизми, родителите отделят все по-малко време и внимание на децата си. Много от тях не познават въобще проблемите на дъщерите и синовете си, не знаят кои са техните приятели, гаджета, което при конфликт ги прави тотално неадекватни, обяснява Каменов.

При някои деца насилието е резултат от възпитание. За много родители в България все още е естествено да ударят шамар на детето, например ако случайно бутне и счупи чинията. Малкият възприема това за нормално и навън започва да прави същото, твърдят специалистите.

Родителите остават най-големите насилници над деца - в 1145 от случаите те са били или малтретирали питомците си. 98 са посегателствата от роднини. В 158 случая става дума за агресия от познати или съседи, а в 31 децата са жертви на непознати.

Наказаните от учител или друг школски служител са 17. 168 непълнолетни са пострадали от партньор, с когото живее майката или бащата, от родител на друго дете, от персонал в социален дом, от полицай, охранител, приемен родител и дори от доктор.

Най-често жертва стават децата между 11 и 14 г. - те са близо 1/3 от всички пострадали. Следва групата между 15 и 18, след което идват малчуганите между 4 и 7 г.

Преживелите насилие момчета са 986 срещу 836 момичета.

Най-масовата форма на насилие у нас е пренебрегването - 617 деца само тази година са лишени от храна, покрив, дрехи, образование, въпреки че родителите имат възможност да им ги осигурят. Следвафизическият тормоз - 564 случая, психическото насилие - 308, и сексуалното малтретиране - 287.

Посегателствата над деца обикновено стават вкъщи - 75%, което прави намесата на държавата много трудна, ако съседите не проявят съпричастност и не подадат сигнал, казват от ДАЗД. Следващото място е улицата и това служи за алиби на много директори, които твърдят, че това няма нищо общо с техните ученици. Учителите все още се притестяват да се ангажират с това, а те заедно с родителите са първите, които могат да забележат, че има проблем, и да го предотвратят, категоричен е Калинов.

Най-често за инциденти с деца сигнализират полицаи и майки, показва статистиката. Обажданията от случайни свидетели на насилие са 5% при 3% миналата година, което все още показва ниска обществена чувствителност, твърдят специалистите.