Убиец заравя удушен просяк до леглото си, жена го издава

“Тук е заровен”, казва на полицаите разчорлена жена и рови с ръце пръстта в приземния етаж на изоставена къща. Те я гледат с недоверие, светят с фенерчета към шахта в ъгъла. Цветанка Пънтева изкопава около 40 см и отдолу се показва част от тяло, увито в кафеникаво одеяло.

“Не пипай нищо. Излизай!”, нарежда ѝ старшият на групата. Преди да се развидели, на столичната ул. “Цар Симеон” пристигат следователи и пожарна. Под светлината на прожекторите от шахта 1,04 на 0,46 м изваждат тяло на мъж с примка на шията и полепнала кал. То е отчасти мумифицирано и полуизгнило, съобщава "24 часа".

“Аз те издадох”, подвиква ядно Цветанка към 57-годишен мъж, току-що разбуден от полицаите. Приседнал на леглото, Райчо Зарев се кълне, че нищо не знае.

“Ако има труп, ще спя ли вътре?”, мънка той. Но е отведен с белезници в районното.

Сега Райчо е в софийския затвор и може да прекара остатъка от живота си там. В ареста той попада на 19 март 2014 г. след свада, избухнала часове преди зарята на площада да извести настъпването на новата 2014 г.

Зарев е обвинен в убийството на Артак Мкртчян по прякор Арменеца. Близо седмица след откриването на трупа полицията е в неведение за самоличността на жертвата. Убитият е със среден ръст, леко плешив, с къса коса, отдавна небръснат. Облечен е с черна блуза, пуловер в цвят бордо и дънки. Експерти вземат късчета от мускулатурата му за ДНК анализ и правят 36 снимки на тялото, веществените доказателства и следите от престъплението.

От хората в квартала полицаите разбират, че в къщата често са влизали двама мъже към 50-те - единият около 180 см, другият към 163 см. Ровят в компютрите на МВР за регистрираните в София с прякор Арменеца. За по-малко от седмица намират бившата съпруга на Артак. “Той ми каза, че ще ходи към Армения, от вас научавам, че е убит”, шокирана е жената. Тя живее в кв. “Надежда” и се грижи за сина им след развода през 2004 г.

Цветанка Пънтева се оказва единственият свидетел на полицията. Тя отива в 5-о районно 80 дни след престъплението. Появява се по тъмно към 4,20 ч. Казва, че мъжът, с когото живее, е претрепал човек с точилката и плашел да я убие, ако го издаде.

“Никакво предаване на полицаите. Ако им се обадиш, ще ти отрежа главата”, заканвал ѝ се той. Цветанка се оплаква, че Райчо постоянно я бие и принуждава да проси. “Не издържах вече. Вчера вечерта беше пил. Почна да ме удря и дърпа. Казах му, че отивам до тоалетната. Излязох от мазето през прозореца. На улицата спрях такси. Казах на шофьора, че нямам пари и го моля да ме закара до 5-о районно. Той ме качи и ме остави пред него”, разказва жената.

С Райчо се запознават през лятото на 2013 г. в центъра на София. Цветанка е на 47 г. Омъжена е, но е разделена с мъжа си вече 13 г., когато спряла да работи. Оставила и децата.

“С Райчо станахме приятели и заживяхме заедно. Каза ми, че преди време е убил човек, но към мен се отнасяше много хубаво. Нанесохме се в празна къща до черквата (“Св. Петка” - б.а.)”, разказва Цветанка при разпит. С Арменеца се запознават при Халите. Той първо продава икони до метрото, но постепенно изпада и почва да проси на “Витошка”.

“Райчо доведе Арменеца при нас, затова той му даваше пари”, обяснява Цветанка. Твърди, че Райчо престанал да се грижи за прехраната и почнал да иска тя и Арменеца да му дават каквото са изкарали от просия.

“За Нова година предложих да си напазаруваме тримата и да празнуваме по-весело. Отидохме на пазара “Кирков”. Райчо купи шампанско и шишета с мастика. Прибрахме се към 17,30 ч. Приготвихме ядене и седнахме. Запалихме свещи. Райчо и Арменеца пиха, а аз бях на безалкохолно. Пиенето обаче не помага на главата и Арменеца нещо се скара с Райчо. Каза: “Ти защо ми вземаш парите и не ми даваш да си купя ядене."

Райчо стана, взе стара точилка и почна да го удря по краката и тялото. Арменеца не се биеше, стоеше си мирно. Райчо взе едни стари кабели и му върза ръцете, краката и гушата. Закачи кабелите на пирони, забити на стената. Арменеца увисна и Райчо почна да го удря с точилката”, разказва Цветанка. Тя опитва да се намеси, моли Райчо да го остави, а той ѝ се сопва: “Стой си на леглото, да не те убия.”

Арменеца не може да се развърже и вика за помощ, но в новогодишната нощ никой не го чува. Внезапно утихва. Райчо го сваля от пироните, влачи го в коридора и ляга да спи.

“Каза да си лягаме. Аз не можах да заспя, много се уплаших. Помислих, че ще убие и мен. Арменеца беше спрял да шава още като го откачи от стената. Сутринта видях, че не диша. Лежеше на цимента целият в кръв. Върнах се и казах на Райчо да стане. Той първо не искаше, но после отиде и пипна Арменеца да види дали е жив. Казах му, че трябва да се обадим в полицията”, обяснява Цветанка. Райчо решава да скрие трупа в шахта в къщата на метри от леглото. Сгъва тялото на две, за да го натика в дупката. С Цветанка носят пръст от двора и изсипват 10-ина кофи.

По-късно е установено, че жертвата има послесмъртни счупвания на ребрата от натиска и тъпченето на пръстта с крака. “На двете ръце епидермисът е свлечен като “ръкавици”, пише в съдебно-медицинската експертиза. През цялото време на инквизицията Арменеца е в съзнание. Издъхва бавно и в мъки в резултат на механична асфикция - задушаване вследствие на притискане с ръце и вероятно от обтягането на кабелите. По гърба и краката му има следи от разрези, по главата - разкъсвания, а по дясната буза и шията - синини. Липсва тъкан от десния палец. Това потвърждава думите на свидетелката, че в яда си Зарев е порязал ръката на Арменеца с ножа за хляб.

Райчо хвърля точилката с петна от кръв в кофа за боклук. Тя не е открита, но част от кабелите са намерени при трупа. ДНК анализ потвърждава, че убитият е връзван с тях.

“Райчо започна всеки ден да идва с мен до черквата. Спря да ми помага за храна, чакаше наготово. Почна да се държи зле, да ме тормози, живеех в страх. През последните дни почна да ме бие всяка вечер. Викаше: “Да ме не изкажеш!”, жалва се Цветанка. Тя и Райчо живеят два месеца и половина в стаята с трупа.

На делото за убийството съдебен състав с председател Владимир Астарджиев назначава съдебно-психиатрична експертиза, която да покаже дали жената е годен свидетел. Заключението е, че тя може да дава показания, които да се ползват при определяне на присъда - не страда от психоза, има вроден или рано придобит интелектуален дефицит, но той не се приравнява към умствена недоразвитост.

Цветанка от малка е с тежка съдба. Израства в лошо семейство, баща ѝ я бие често. Когато е на 18 г., майка ѝ умира. Брат ѝ е прегазен от влак на гара Лакатник. Едната ѝ сестра заминава в Испания. Другата остава в България, но 2-те не са близки. С Артак обаче се разбира. Той ѝ споделя, че има дете на 8 г. и че родителите му са в Армения. Оплаква се, че полицаи му написали акт, задето няма лична карта. След смъртта в дрехите му е открит тефтер.

Райчо отначало отрича да е замесен в убийството. “Не съм бил с тази жена на Нова година. Посрещнах я на една пейка до театъра”, настоява той. Друг път твърди, че е натопен за отмъщение. “Ревнуваше ме. Казваше: “И тебе, и нея ще запаля с бензин”. Снощи, като се прибрах, искаше да легна при нея, но аз ѝ казах, че няма да легна. А тя: “Щом не искаш, ще те издокарам”, твърди задържаният. В подкрепа на версията му обаче не са предоставени никакви доказателства.

Райчо признава вината си чак пред Софийския градски съд. На 13 ноември 2015 г. е осъден на 22 г. при строг режим. “Най-подходящото наказание е доживотен затвор”, смята съдът, но намалява присъдата, тъй като гледа делото по съкратената процедура.

Адвокатката Гергана Юрукова обжалва присъдата и иска по-леко наказание. Твърди, че показанията на Цветанка Пънтева не са достатъчни, за да се приеме безспорно, че Райчо е убиецът. Апелативните и върховните съдии обаче отхвърлят доводите ѝ. Посочват, че съдът е анализирал правилно всички доказателства. Пънтева е разпитвана многократно, включително и пред съдия, показанията ѝ са последователни и логични и се подкрепят от уликите по делото, от разпити, огледи и експертизи.

Решението на Върховния съд е обявено наскоро и присъдата вече е в сила. На Райчо не му остава друго, освен да е примерен зад решетките, за да го пуснат предсрочно или поне да получи някой ден отпуск. Според съдиите той трябва да плати и 4690 лв. разноски по делото. По-вероятно е обаче те да останат за сметка на държавата - затворникът няма нито пари, нито имущество. Докато лежи, може да му разрешат да работи, но дали ще го направи, не се знае.

Цветанка Пънтева пък вече рядко се навърта около старата къща, която се руши. Останала е сама с кошмарния спомен и я е страх, че Райчо ще излезе от затвора и ще ѝ отмъсти.

Задържан е за домашно насилие, до дело не се стига

Години преди убийството Райчо Зарев е задържан за домашно насилие. Посегнал на Диана Стоянова, с която живеел на семейни начала, става ясно от документите по делото. На 7 октомври 2012 г. между двамата се разразил скандал. Райчо изкъртил вратата, скъсал кабелите от елинсталацията и налетял на бой.

“Удряше ме и ме обиждаше, агресията му се изостри вечерта. Не беше за първи път. Потърсих помощ от хазяина в с. Чепинци. Той се обади на тел.112, дойде полиция и Бърза помощ”, разказва Диана пред полицията. Откарали я в болница с рана на главата и синини по тялото.

Райчо отричал да я е бил. Твърдял, че само я блъснал и тя паднала. Диана и хазяинът ѝ говорели друго. На 16 октомври 2012 г. обаче жената оттегля жалбата си и до дело не се стига.

Диана не е първата жена на Райчо. Той се жени още преди да влезе в казармата. Бракът му не върви и преди 10-ина г. със съпругата му се разделят. Работи като шофьор и в бояджийски цех, има към 15 г. стаж. Един ден го съкращават от работа и той тръгва да си търси късмета в София. През август 2003 г. изчезва и по молба на негови близки е обявен за издирване. Търсят го с години. През пролетта на 2006 г. е открит и свален от издирване, показва справка на МВР.