Седемгодишно момче е починало от сърдечна недостатъчност, вероятно след усложнение от грип, съобщиха от Университетската болница “Свети Георги” в Пловдив.
Детето с инициали Н.Й.Д от Пазарджик е прието малко след полунощ на 24 януари 2013 година в Клиниката по педиатрия и генетични болести, а преди това е лекувано в Пазарджик. Заради тежкото си състояние момчето е настанено в Отделението за реанимация и интензивно лечение на клиниката, където е починало в 14:05 ч. на същата дата. При приемането му като придружаващи са вписани заболяванията миоперикардит (възпаление на миокарда) и кардиогенен шок – състояние, при което сърцето не може да изпомпва достатъчно кръв към останалата част от тялото. Още на 18 януари момчето е имало остро изявени симптоми като кашлица и хрема и е поддържало температура от 37 градуса. В следващите дни състоянието му се е влошило, чувствал се е отпаднал, потял се е обилно, имал гадене и станал сънлив.
Това е наложило хоспитализирането му в Пазарджик на 23 януари, където е регистрирана острата сърдечна недостатъчност. Заради съмнението за миокардит лекарите настаняват момчето в отделението по реанимация и интензивно лечение. Вследствие на влошаването на състоянието на детето, то е транспортирано в Пловдив и са му направени пълни изследвания и консултации, в т.ч. и с детски кардиолог. Назначено е и медикаментозно лечение, подходящо за състоянието на детето. По време на престоя си в отделението по реанимация в Пловдив детето е останало в крайно тежко общо състояние със задълбочаващи се симптоми на остра сърдечна недостатъчност и кардиогенен шок. След разширен консилиум е взето решение за завишаване на дозите на прилаганите инотропни медикаменти.
Детето е било интубирано с цел да се подсигурят кислородните нужди и да се намали натоварването на сърцето. В 11:46 часа на 24 януари се наблюдава постепенно забавяне на сърдечната дейност до 140-126 удара в минута. Веднага се пристъпва към оротрахеална интубация, а към медикаментозното лечение се добавя инфузия с адреналин и метилпреднизолон. Въпреки всички адекватно и своевременно предприети мерки сърдечният ритъм на момчето се забавя още. Пристъпва се към реанимация и около 12:46 ч. се стига до стабилизиране на показателите, без обаче детето да дойде в съзнание. Към 13:00 чaса състоянието му отново става критично – с ниска сърдечна честота, което налага възобновяването на реанимационните дейности. Момчето умира на 24 януари т.г. в 14:05 часа след няколкочасова интензивна терапия, защото е развило мълниеносен миоперикардит с вероятна вирусна генеза. В подкрепа на диагнозата са анамнезата за предшестващ катар на горни дихателни пътища, острата сърдечна недостатъчност, ниските волтажи от електрокардиографските и ехокардиографските данни за миоперикардно засягане.