Гласувалите с "Не подкрепям никого" растат и на тези избори са 82 618 души, посочи пред БНР журналистът Кристиян Юлзари.
Неговото наблюдение е, че преди изборите в социалните мрежи са се забелязвали опити да се убедят хората, че гласуването с "Не подкрепям никого" няма никакъв смисъл. Той напомни обаче 2021 г., след протестите срещу третия кабинет на Бойко Борисов, когато имаше кампания за гласуване и тогава се убеждаваха хората да гласуват, дори да не припознават никой от кандидатите, защото това пречи на малки партии с купен вот да влязат в парламента, вдигайки 4-процентната бариера.
По думите му на парламентарни избори този вот има 2 функции. На първо място той влиза в изчисляването на избирателната активност. Но втората функция, за която никой не говори и не е толкова популярна, е за евентуален референдум, подчерта Юлзари в интервю за предаването "Хоризонт до обед".
"Едно от изискванията в Закона за прякото участие на гражданите, за да бъде един референдум валиден, е в него да са гласували поне толкова души, колкото са гласували на последните парламентарни избори", обясни той.
По думите му има смисъл да се гласува с каквото и да било, отколкото човек да прави своя вот невалиден. Според него вотът "Не подкрепям никого" се явява възможност за хората от малките населени места, които не искат да подкрепят например основния работодател или общината.
"Те отиват да гласуват, но вместо да подкрепят силния в даденото населено място, в случая ако не са съгласни с неговата политика, те гласуват с "Не подкрепям никого". Така хем са отишли, хем са ги видели, а в същото време имат чиста съвест, че не са подкрепили нещо, в което не вярват и не се припознават", каза още Юлзари.
Журналистът подчерта, че този инструмент не трябва да се подценява, защото той има своята тежест.