Евроизборите в България: Какви са тенденциите през изминалите 17 години?

Евроизборите ще се проведат на 9 юни в България. За пети път държавата ни ще излъчи свои представители в Европейския парламент.

България ще излъчи 17 евродепутати. Броят се определя спрямо населението на държавите членки, както и нуждата от минимално ниво на представителство.

Всяко пипане на бюлетината от СИК е кражба

На първите евроизбори, проведени у нас през 2007 година, страната ни има 18 представители. За изборите през 2014 година техният брой е намален на 17 заради присъединяването на Хърватия и изискването в Лисабонския договор общият брой на евродепутатите да не надхвърля 751. Минималният брой депутати от една страна е 6, а максималният – 96.

Евроизборите досега в България

За първи път евроизборите в България ще се бъдат 2 в 1 с друг вид избори. Предстои да стане ясно как провеждането на парламентарни и европейски избори в един ден ще се отрази на активността.

Засега прогнозите на социологическите агенции са умерени.

Според данните на „Алфа Рисърч“ на изборите за Народно събрание се очаква до урните да отидат около 40% или 2,6 млн. души, а на европейските избори – около 35% или 2,3 млн. души.

Проучване на „Маркет ЛИНКС“ показва, че 43,9% от анкетираните са отговорили, че ще гласуват за членове на Европейския парламент.

2007 г.

Вълнението за първите евроизбори през 2007 година не е особено големи. 28,6% отиват до урните. Тогава новоучредената партия ГЕРБ печели петима евродепутати. Толкова има и БСП. ДПС има четирима, „АТАКА“ има трима, а НДСВ вкарва един.

2009 г.

Активността през 2009 година е доста по-висока – 37,5%. ГЕРБ отново печели пет места в Европейския парламент, БСП има четири, ДПС има три, а „АТАКА“, НДСВ и „Синята коалиция“ имат по две.

2014 г.

През 2014 година активността остава близка – 35,84%. ГЕРБ изпраща шестима евродепутати, БСП и ДПС по четирима, коалицията „България без цензура“ има двама, а „Реформаторският блок“ – един.

2019 г.

Активността през 2019 година пада до 32,64%. ГЕРБ отново има шестима евродепутати, БСП има петима, ДПС – трима, ВМРО има двама, „Демократична България“ – един.

Възрастта на членовете на ЕП

В последния състав на ЕП средната възраст на българските евродепутати е сред най-ниските – 50 години.

По-ниска е единствено в Швеция, Малта и Унгария, където е съответно 47 г., 48 г. и 49 г. Държавите, чиито евродепутати имат най-висока средна възраст, са Полша, Латвия и Литва. За Литва този показател е 65 години.

Най-възрастният евродепутат е от Полша и е на 83 години, а най-младият е от Дания и е на 26 г. Най-възрастният евродепутат, избиран някога, е Манолис Глезос от Гърция. Той е бил на 92 години, когато е избран през 2014 година.