„Фейлетоните на Алеко Константинов не са писани за Йоан Златоуст, а за Бай Ганьо Сомов. Изборът на този и привлекателен, и крайно отблъскващ герой ни съпътства и до днес. Дали в плът и кръв, или като начин на управление на една държава, тези избори не са нещо ново за нас - ако смятаме, че те ще отворят страница, която да не сме прочели. Намираме се в една и съща книга непрестанно", заяви пред БТВ историкът Петър Стоянович за сюжета „Бай Ганьо прави избори“, в който непрекъснато се намираме.
Бай Ганьо като нарицателно много трудно може да излезе от нашия живот и от нашите избори – поради факта, че е изключителен опитен, сроден на всички нива в държавата, харесван от прекалено голяма част от всички нас. И почти безалтернативен, когато става въпрос за това нещо да стане, без да се свърши много работа, обясни той.
„Мъжествеността при нас не е избягала от времето на Възраждането, а всъщност Западния свят, към който се стремим, отдавна под мъжественост разбира други неща“, посочи още той.
"Голяма част от демокрацията не е само да отидеш и да викнеш към някого през обора, а да имаш дисциплина и отговорности, преди да имаш права, да защитаваш общия интерес преди своя. В ключови моменти за една държава, всички лични егоизми трябва да отстъпят една крачка назад. И големите - като Стамболов и Малинов, са били хора на компромса. Компромисът преследва целта", коментира историкът.
Според него най-често гласуваме "против", а след това гласуваме по симпатии.