Националното проучване на НАСОКА, в първата седмица на предизборната кампания за парламентарните избори на 2 април, очертава следните тенденции:
Избирателна активност около 46% от имащите право на глас и живеещи в България избиратели. Очакванията са до изборните секции да отидат около 2 млн. 700 хил., което е малко повече в сравнение с последните предсрочни парламентарни избори (октомври 2022 г.). На този етап обаче е рано да се каже, дали кампанията ще успее да повиши активността, или обратното, негативизмът и липсата на ясни управленски перспективи ще отблъснат част от избирателите. Резултатите показват, че до момента, кампанията не повишава нито желанието за участие в изборите, нито подпомага съществено избора на българите за кого да гласуват. Едва 4% от интервюираните са променили решението си за кого да гласуват от началото на кампанията досега.
Близо една пета (17.4%) от решилите да гласуват все още се колебаят между две или повече партии. Най-често избирателите са раздвоени между подкрепа за партията, за която са гласували на предишните избори и друга политическа сила. Както и през изминалите две години (2021 и 2022), регистрираме висока степен на електорална мобилност, в резултат на разочарование от множеството провалени опити да се излъчи редовно правителство и да се изведе страната от политическата криза. Електоралната мобилност е фактор, който води до реална възможност за разместване на позициите между партиите, намиращи се на върха на „електоралната класация“, при това до самия изборен ден.
Десет дни след началото на предизборната кампания, интригата за първото място остава. Сред твърдо решилите да гласуват ГЕРБ-СДС (с 24.8%) има минимален превес от 0.7% пред основния си опонент „Продължаваме промяната-Демократична България“ (с 24.1%).
Активността
В първата седмица след старта на предизборната кампания за 49-то Народно събрание, 46.4% от интервюираните в националното проучване на социологическа агенция НАСОКА заявяват, че със сигурност ще гласуват на предсрочните парламентарни избори на 2 април 2023 г.
33.7% декларират, че със сигурност няма да гласуват, 9.8% посочват, че се колебаят за кого да гласуват, а 10.1% – че се колебаят дали да гласуват.
Твърди намерения за гласуване по-често заявяват мъжете, високообразованите респонденти, заможните, жителите на областните градове и на селата в страната, както и хората на възраст между 50 и 59 години. Към настоящия момент най-мобилизирани да гласуват на предстоящите предсрочни парламентарни избори са електоратите на ДПС и на ГЕРБ-СДС. Равни дялове от по 97% от избирателите на ГЕРБ-СДС и от тези на ДПС заявяват, че със сигурност ще гласуват на 2 април, докато сред електората на коалицията ПП-ДБ този дял е по-нисък и възлиза на 92%.
За по-слабата мобилизация на електората на ПП-ДБ, в сравнение с този на ГЕРБ-СДС в първите десет дни на киманията съдим и от отговорите на въпроса „Бихте ли посочили вероятността, с която ще гласувате за предпочитаната от Вас партия/коалиция в процентно изражение?“. 71% от посочилите, че ще гласуват за ГЕРБ-СДС заявяват, че вероятността да го направят е 100%, докато сред електората на ПП-ДБ този дял възлиза на 68%. На база на заявената вероятност за подкрепа, най-мобилизиран е електоратът на ДПС – 78% от избирателите на движението посочват, че ще гласуват за ДПС със стопроцентова вероятност, а най-слабо мобилизирани са избирателите на малките партии, които са без шанс за влизане в парламента.
Електоралните нагласи
Данните от националното проучване на НАСОКА показват, че двете водещи политически сили са с изключително близки резултати и при очакваната избирателна активност е възможно сравнително малък брой гласове да доведат до разместване на върха.
На директен електорален въпрос „За коя партия/коалиция ще гласувате на парламентарните избори на 2 април т.г.?“, след посочилите кандидатска листа, за която ще гласуват, коалицията Продължаваме промяната-Демократична България има минимална преднина от 0.6% пред основния си опонент ГЕРБ-СДС. За коалицията ПП-ДБ посочват, че ще дадат гласа си 27% от всички посочили име на партия/коалиция, за която ще гласуват, а за ГЕРБ-СДС – 26.4%. Сред избирателите, които заявяват, че със сигурност ще гласуват обаче, ГЕРБ-СДС повежда с минимална разлика пред ПП-ДБ. Сред твърдо решилите да гласуват коалицията ГЕРБ-СДС получава 24.8% от гласовете, а на минимално отстояние от 0.7% е коалицията ПП-ДБ с 24.1%. Очертава се интрига и за третото място, за което спорят ДПС и Възраждане. Двете формации са с близки електорални дялове – ДПС е с 13.2%, а ДПС – с 12.2%. Интригата допълнително се заплита от факта, че значима част от вота в чужбина (който няма как да бъде отчетен по социологически път) се насочва именно в полза на тези две политически сили. На пета позиция е БСП с 6.2% от твърдо решилите да гласуват. Български възход са с 4.3%. Останалите политически сили, към момента, са с ниски шансове за представителство в 49-то Народно събрание. Най-близо до 4 процентовата бариера са Левицата с 3.1% и ИТН с 3%. Останалите политически формации, които участват на вота, събират общо 4.4%.
3.6% от решилите да гласуват посочват, че на 2 април ще отбележат „не подкрепям никого“ в интегралната бюлетина. Техният дял е отчетен при изчисляването на избирателната активност, но не участва в разпределението на изборните резултати и затова не е представен в графиката с електоралните нагласи. Опцията „не подкрепям никого“ е предпочитана по-често от мъже, от столичани, както и от хора, които принципно се колебаят дали изобщо да гласуват.
Социално-демографският профил на избирателите на ГЕРБ-СДС показва, че предпочитанията към тази формация са по-характерни за жените, за хората на възраст между 30 и 39 години, за заможните респонденти, както и за жителите на областните центрове и на по-малките градове в страната.
Намеренията за гласуване в полза на коалицията Продължаваме промяната – Демократична България са по-изявени сред хората на възраст до 40 години, сред високообразованите респонденти, както и сред жителите на столицата.
ДПС получава подкрепа по-често от хора на възраст над 50 години, от респонденти с основно и по-ниско образование, от бедни хора (живеещи с големи материални лишения) и от жители на селата. Електоралното влияние на ДПС в селата е стабилно и отчетливо.
Възраждане получава два пъти по-голяма подкрепа от мъже, отколкото от жени. За тях по-често заявяват, че ще гласуват хора на възраст между 18 и 29 години, както и жители на малките градове.
Като избиратели на БСП по-често се определят жени, хора на възраст над 60 години, с жизнен стандарт под средния, както и жители на по-малките градове и на селата.
Български възход има повече избиратели сред мъжете, сред възрастовата група 40-49 и сред хората над 60 години, както и сред градското население на страната.
Сред хората, които все още се колебаят за коя партия/коалиция да гласуват по-често се срещат жени и хора на възраст между 50 и 59 години.
Близо три четвърти (74%) от гласувалите за ГЕРБ-СДС на предишните избори (2 октомври 2022 г.) посочват, че и на предстоящия вот отново ще гласуват за тази коалиция. ГЕРБ-СДС губят позиции в София и в част от областните градове (където конкуренцията с ПП-ДБ е особено силна), но симпатизантите им към момента са по-мобилизирани от тези на основния им опонент ПП-ДБ.
Две трети (65.7%) от гласувалите преди пет месеца за Продължаваме промяната и малко над три четвърти (75.5%) от бившите избиратели на Демократична България на предстоящия вот ще гласуват за новото обединение ПП-ДБ. Новосформираната коалиция ПП-ДБ привлича гласове и от бившите избиратели на ИТН, както и от останалите по-малки формации от т.нар. „партии на протеста“.
ДПС е запазило най-висок дял от своите бивши избиратели. 88% от гласувалите за тях през октомври м.г. заявяват, че ще ги подкрепят отново.
Възраждане се откроява като една от малкото формации, мобилизирали подкрепа в своя полза в периода след октомври миналата година. В коренно различна ситуация е БСП, при която дори на този ранен етап се отчита спад в електоралната подкрепа. Вътрешните противоречия от конгреса на БСП отпреди месец и конфликтите след него водят до отлив на привърженици, които се преориентират в различни посоки. С появата си, Левицата задълбочава ерозията в електоралния дял на социалистическата партия.
Възраждане може да разчита на 80.7% от вота на гласувалите преди за формацията, а БСП – на едва половината от бившите си избиратели. Една част (около 10%) от гласувалите преди за социалистическата партия се преориентират към Левицата, други (по-малки дялове) – към Възраждане и към Български възход, а около една четвърт се колебаят и все още не са решили за кого да гласуват на 2 април.
За Български възход заявяват, че ще гласуват приблизително половината от избирателите им от 2 октомври м.г., като формацията привлича гласове от бившите избиратели на ИТН, на БСП и от негласували на предходния вот.
Нагласите към начина на гласуване
Един от въпросите, който ни вълнува като изследователи на обществените нагласи след последните промени в изборното законодателство, направени от 48то Народно събрание, е какъв дял от хората одобряват връщането на смесеното гласуване – машинно и с хартиена бюлетина. Данните от националното проучване на НАСОКА показват, че това е поредният въпрос, който разделя обществото. 41% от интервюираните одобряват връщането на смесеното гласуване, а 39% - не го одобряват, тъй като го приемат за отстъпление от мерките, които гарантират честността на вота.
Най-много поддръжници на връщането на смесеното гласуване (и респективно на хартиената бюлетина) има сред избирателите на ГЕРБ-СДС (65%), на ДПС (64%), на ИТН (58%), както и на БСП и Левицата (по 53%).
На обратния полюс са избирателите на ПП-ДБ, при които неодобрението към връщането на смесеното гласуване възлиза на 63%.
Конкретните намерения на хората, за това как ще гласуват на предстоящите избори обаче, са по-красноречив показател на начина, по който се приема от обществото тази поредна промяна в изборните правила. Запитани „Как ще гласувате на изборите на 2 април – машинно или с хартиена бюлетина?“, почти две трети (64%) от възнамеряващите да гласуват посочват, че ще гласуват машинно, докато хартиена бюлетина ще пуснат едва една четвърт от избирателите, които ще отидат до секциите на 2 април. Останалите 11% все още не са решили как ще гласуват.
Гласуването на машина е по-предпочитано от избирателите на ПП-ДБ (88%), на Възраждане (73%), на Български възход (70%), както и на ГЕРБ-СДС (59%), докато половената от гласоподавателите на ДПС и на БСП посочват, че възнамеряват да гласуват с хартиена бюлетина.
Предизборната кампания
Доколко се отразява предизборната кампания на намеренията за гласуване? Ефектът на предизборната кампания мерим с въпроса какъв дял от избирателите са променили решението си за кого да гласуват в първите десет дни след началото на кампанията на 3 март.
Като цяло, кампанията до момента е повлияла на 4.3% от респондентите. Сред тях по-често се срещат млади хора на възраст между 18 и 29 години и жители на областните градове. 8% от избирателите на Възраждане, 5% от електората на Български възход, както и равни дялове от по 4% от избирателите на ПП-ДБ и на ГЕРБ-СДС заявяват, че са взели решението си да подкрепят тези формации именно в резултат на водената от тях предизборна кампания до момента.
Изследването на социологическа агенция НАСОКА регистрира повишен интерес към мерките, които гарантират честността на вота. 55% от интервюираните посочват, че тази тема ги вълнува. Действията на служебното правителство срещу купуването на гласове и за предотвратяването на изборни манипулации получават широко медийно отразяване и резонно намират отзвук и в обществените нагласи. Тази тема предизвиква най-голямо внимание сред избирателите на Възраждане и на коалицията Продължаваме промяната–Демократична България, сред мъжете, сред високообразованите респонденти и сред жителите на столицата.
53% от сънародниците ни се интересуват от кандидатите за народни представители в листите на партиите и коалициите. Медийните дебати между кандидатите за народни представители предизвикват интереса на 48.4% от пълнолетното население на страната. Приблизително равни са дяловете на избирателите, които проявяват интерес към програмите на политическите сили и към техните послания към избирателите (съответно 45.4% и 46.4%).
Фактът, че на 2 април предстоят петите поредни парламентарни избори в рамките на две години, води до спад в интереса към медийните участия на представителите на партиите и коалициите, както и към организацията на вота от страна на ЦИК.
Мотивацията за гласуване
Семейните и националните ценности са по-силни фактори за гласуване в сравнение с персоналната ценност. Пред избора да определят за какво гласуват – за собственото си бъдеще, за бъдещето на децата си, за България или за да изразят недоволство и несъгласие (в т.ч. за да не управлява партия/коалиция, която не харесват), равни дялове – от по 26% – заявяват, че гласуват за бъдещето на децата си и за България, докато едва 15% от респондентите посочват, че гласуват за собственото си бъдеще.
Негативната мотивация – протестният вот е характерен за едва 8% от интервюираните. Подобна мотивация регистрираме по-често сред мъжете (една десета от тях), сред хората на възраст между 50 и 59 години (13% от тях), както и сред жителите на столицата (12% от тях). Една трета от хората, които посочват ще на предстоящите парламентарни избори ще гласуват с „не подкрепям никого“ заявяват, че гласуват по този начин, за да изразят недоволство и несъгласие (в т.ч. за да не управлява партия или коалиция, която не харесват. Подобна мотивация се среща най-често сред избирателите на БСП, на ИТН и на Възраждане.
Бъдещето на децата е водещ мотив за гласуване сред избирателите на ДПС (49%), на Български възход (46%), на ПП-ДБ (39%) и на ГЕРБ-СДС (36%). Сред избирателите на Левицата, на Възраждане и на БСП доминиращата нагласа е „гласувам за България“, докато за избирателите на ИТН е най-характерна позицията „гласувам за собственото си бъдеще“.
Нагласи към бъдещата управленска коалиция
Отговорът на въпроса „Какво правителство е възможно след изборите?“ болезнено стои на дневен ред и в кампания 2023. Разочарованието от невъзможността да се сформира и излъчи работещо правителство, заедно с липсата на ясни управленски алтернативи, разколебава българските избиратели и води до отказ от гласуване. Повечето политически формации губят избиратели, а вотът за водещите политически сили е в тесен диапазон, в който биха могли да разменят позициите си. На този фон, българите остават поляризирани и по ключовата тема кои формации да участват в бъдещата управленска коалиция. Близки дялове от по една трета одобряват участието на ГЕРБ-СДС в следващото редовно правителство (34.5%) и на коалицията ПП-ДБ (33.5%). Тези позиции обаче, се споделят от различни групи избиратели, които отчетливо си противостоят и взаимно се отхвърлят. Едва 9% от избирателите на ГЕРБ-СДС одобряват участието на ПП-ДБ в следващото редовно правителство, срещу 87%, които не го одобряват. Малко по-толерантни са избирателите на ПП-ДБ – 16% от тях одобряват участието на опонента им ГЕРБ-СДС в следващ редовен кабинет, срещу 82%, които не го одобряват.
Най-висока приемливост и в същото време най-ниска съпротива регистрираме спрямо потенциалното участие на Български възход в следващото редовно правителство. 43.4% одобряват участието на формацията на Стефан Янев в следващия редовен кабинет, а неодобряващите подобна перспектива са 31.2%. На обратния полюс е отношението към ДПС. Едва 26% одобряват участието на движението в следващо редовно правителство, срещу 62.7%, които са против подобна възможност.
Методика на регистрация: пряко стандартизирано face-to-face интервю (PAPI)
Методика на извадката: Квотна извадка с обем 1200 респондента, реализирана на няколко стъпки. Квотите са изчислени въз основа на данните от преброяването 2021 г.
Респондентите са разпределени пропорционално на размера на населените места, в гнезда с приблизително равен обем. Населените места са типологизирани в три категории: областни центрове, други градове и села. Определени са населените места и броя на гнездата в тях, пропорционално на броя на избирателите (на възраст +18). В извадката най-напред са фиксирани областните центрове, а след това по случаен начин са избрани малките градове и селата в съответната област. Вътре, във всяко гнездо, се балансира полово-възрастовото разпределение, съгласно данните на НСИ от последното преброяване.
Извадката възпроизвежда структурата на популацията по местоживеене, пол и възраст.
Период на теренната работа: 7 – 14 март 2023 г.
Настоящото национално проучване е финансирано и реализирано съвместно от „Булевард България“ и социологическа агенция НАСОКА. Изследването е проведено в периода 7 – 14 март 2023 г., сред 1200 пълнолетни български граждани от цялата страна.
Използвана е квотна извадка, реализирана на няколко стъпки. Квотите са изчислени въз основа на данните от преброяването 2021 г. Респондентите са разпределени пропорционално на размера на населените места, в гнезда с приблизително равен обем. Населените места са типологизирани в три категории: областни центрове, други градове и села. Определени са населените места и броя на гнездата в тях, пропорционално на броя на избирателите (на възраст +18). В извадката най-напред са фиксирани областните центове, а след това по случаен начин са избрани малките градове и селата в съответната област. Вътре, във всяко гнездо, се балансира полово-възрастовото разпределение, съгласно данните на НСИ от последното преброяване. Така конструираната извадка възпроизвежда структурата на популацията по местоживеене, пол и възраст.
Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано face-to-face интервю (PAPI) по домовете на интервюираните лица.
НАСОКА провежда своите национални проучвания на територията на България. Данните не включват вота извън страната.
Съгласно чл. 205 (ал. 1 - 4) от Изборния кодекс всяка медия, която използва данни от настоящото проучване, е длъжна да съобщи информацията от това каре.