Няма реално усещане, че сме в предизборна кампания. Кампания почти не се усеща. Това каза за Novini.bg политологът Страхил Делийски.
Ако не броим засиленото присъствие на някакви хора, които декламират някакви неща в разни формати по телевизията, усещането за кампания сякаш липсва. Това е проблематично от гледна точка на необходимостта на политическите сили да общуват със своите избиратели в контекста на изборите. Един от големите проблеми на българската политическа система е именно разкъсната връзка между представлявани и представляващи. Изборите и кампаниите са точно този момент, в който най-голяма степен се осъществява общуването, което подпомага връзките между публика и политика. Разговорът основно е между партии, между кандидати, а не на партии и кандидати с избирателите. До голяма степен разговорът е доминиран от изтъкване на недостатъците на опонентите, почти липсват позитивни политически предложения за развитието на страната, а ако съществуват, те са фрагментирани и до голяма степен са функции на негативното дефиниране на ситуацията, заяви Делийски.
Естествено, контекстът на засилената тревожност в обществото около пандемията е важен. Вероятно това определя и поведението на партиите. В момента освен управляващите, които обяснимо не акцентират върху тревожността, всички останали използват този психофон. Ако кампанията продължи с тази вялост, с тази долавяща се незаинтересованост на партиите да общуват с нас, то аз не очаквам да се случи нещо кой знае колко интересно на самите избори, посочи политоическият анализатор.
Мисля, че и избирателната активност няма да повлие положително от такъв тип кампания, добави той.
Кампаниите са за това, за да се повишава избирателната активност. Освен това кампаниите обикновено са предназначени за т.нар. периферен електрорат, за колебаещите се, за тези, които се чудят дали да гласуват или ако са решили, че ще гласуват, се чудят за кого да гласуват. Идеята е, че преди фазата на „горещата“ кампания партиите трябва да са си свършили работата по мобилизацията и убеждаването на твърдите си избиратели. Напротив, целият този комуникационен фон на конфронтация, който виждаме, е предназначен основно за твърдите избиратели. Моята хипотеза е, че партиите сигурно си дават сметка, че в контекста на епидемията активността няма да е много голяма и са решили да комуникират активно с най-твърдите си избиратели. Това вероятно ще е от полза на някои, но на други със сигурност няма да е от полза, защото предполагам, че политическите цели на част от партиите могат да бъдат изпълнени само с гласовете на твърдите им избиратели, но при други това едва ли ще се случи. От тази гледна точка очаквам все пак някаква динамика в начина, по който партиите комуникират, защото в момента това е разговор, предназначен за партийни агитки, коментира Страхил Делийски.
По думите му т.нар.нови партии по-скоро критикуват, отколкото да правят позитивни политически предложения.
Каквато и конфигурация да се случи в следващия парламент, със сигурност структурата на политическото представителство ще бъде променена в сравнение с настоящата, но също така почти сигурно е, че структурата на представителството ще е такава, която изисква съставянето на широк коалиционен кабинет. Оттук нататък свръхзадачата на тези, които ще се нагърбят със съставянето на мнозинство, което да излъчи правителство, независимо кои са те, е да убедят публиката, че това мнозинство не е функция на аритметичните сметки. Това вече няма да заработи. Доверието към политическата класа е прекалено изтъняло, за да позволи подобен тип аргументиране на един кабинет. Напрежението в обществото е достатъчно голямо и следващото мнозинство, каквото и да е то, трябва да продаде на публиката, да аргументира смисъла на своето съществуване отвъд чистата аритметика. Трябва ясно да е заявено защо се събират тези партии, какво точно искат да направят и как ще го направят. В противен случай мнозинството ще има изключително спорна легитимност, каза още политологът.