Ако изборите за парламент се провеждаха на 22 февруари, в парламента щяха да попаднат със сигурност пет партии, показват данни от национално изследване на "Екзакта Рисърч Груп", проведено в периода между 15 и 22 февруари сред 1005 пълнолетни българи чрез интервю "лице в лице". Извадката включва 123 гнезда в 90 населени места на територията на страната. Изследването се провежда със собствени средства в рамките на изследователската програма на "Екзакта".
Според данните ГЕРБ-СДС биха получили 26.4 на сто от заявилите, че ще гласуват за определена партия или коалиция на отворен въпрос. БСП е на второ място с 22.3 процента. Преднината на ГЕРБ пред БСП е статистически значим дял, коментират от "Екзакта", като допълват, че, въпреки това, в навечерието на кампанията не може да се говори за предрешеност на вота, защото това би означавало липса на залог, а в обществото расте усещането за значим залог.
Анализаторите допускат, че е възможно да има оспорвана надпревара за третото място между "Има такъв народ" /13.5 на сто/ и ДПС /8.5 на сто/. Предимството на ДПС е в огромния изборен опит и във високата стартова мобилизация на електората на партията. Електоратът на Слави Трифонов все още не разполага с достатъчно голямо твърдо ядро от избиратели, смятат от "Екзакта". "Демократична България" е с 5.1 процента.
За големите партии е извънредно важно кои от малките партии ще се преборят за представителство в новия парламент, коментират анализаторите. Според тях за няколко по-малки формации кампанията ще бъде решаваща. Техните резултати са в интервала между 4.1 на сто до 2.7 процента. Това са на първо място ВМРО, следвани от "Изправи се! Мутри вън", Републиканци за България /РБ/ и Коалиция "Воля НФСБ".
От "Екзакта" отбелязват, че ВМРО са във висока степен готови да се възползват от шанса си да попаднат в парламента предвид твърдостта на електората им и потенциала им сред периферни избиратели, а "Изправи се! Мутри вън!" могат да се преборят при положение, че мобилизират в по-голяма степен електората си. При РБ твърдостта на електората не е проблем, предизвикателството е в това доколко в рамките на кампанията партията ще успее да разшири политическото си влияние, смятат социолозите. Те уточняват също, че коалицията между "Воля" и НФСБ в това изследване има само ориентировъчен електорален дял, тъй като тепърва ще я измерваме като коалиция /към която продължават да се присъединяват и до момента още формации/, а не като сума от резултатите на две отделни партии.
Някои партии и коалиции могат до поднесат изненади по време на кампанията и дори в деня на вота, смятат анализаторите, като посочват, че тези изненади не могат да бъдат калкулирани от социолозите предварително заради методически ограничения на изследванията.
Те очакват ръст на електората на партии като АБВ и "Възраждане", които тръгват с актив от около процент в навечерието на кампанията. Всички партии, извън споменатите дотук, са отбелязани като "други" и те общо получават 8,4 на сто.
По време на теренната работа по изследването беше в ход създаването на нови коалиции, а също така течеше и регистрацията на партиите и коалициите за парламентарния вот, това прави част от данните по-скоро ориентировъчни на този етап, уточняват от "Екзакта".
Социолозите отбелязват още, че в същото време все по-осезателно набираше скорост не само ваксинирането, но и разпространението на COVID-19 у нас. В изследванията си от ноември 2020 г. насам "Екзакта" следи как би повлияла епидемиологичната обстановка върху активността на вота и към 22 февруари можем да допускаме, че поне 60 на сто от българите не биха отишли до урните, ако имат съмнения относно безопасността на средата на гласуване в деня на вота, коментират анализаторите. На този фон на масови притеснения, най-"безстрашни" се оказват избирателите на формациите, които се целят в протестния вот срещу управлението - "Има такъв народ" и "Изправи се! Мутри вън!", констатират социолозите.
Към 22 февруари категорично решилите да гласуват са 45 на сто, но "Екзакта" очаква активността по-скоро да намалява до датата на вота. Поне такава е тенденцията през последните месеци, посочват анализаторите. След началото на кампанията по-големите партии ще имат важната задача да държат в оптимална мобилизация твърдите си ядра, а малките партии ще работят главно за втвърдяване на избирателите си, коментират от "Екзакта".