Това е нещо хубаво, когато активността е ниска, защото означава, че няма проблем. Но нека да отчетем, че активността ще е ниска не само у нас, а и в други страни, което означава, че няма драма. Лошият момент е, че нашите граждани не искат да бъдат активни. Това заяви в студиото на БНТ ексепертът Ивайло Дичев.
,,Социалдемокрацията е в упадък в цяла Европа. В България конкретната грешка беше, че БСП влезе в спорове с европейските социалисти'', каза още Дичев.
,,Да погледнем реалността – завърши една изключително агресивна компания, в която имаше политически партии, които отказаха да влязат в разговора за Европа, защото щяха да излязат нелепо на фона на европейския дневен ред. За жалост имаше и спекулиране със страховете на хората'', сподели от своя страна политологът доц. Антоний Гълъбов.
,,Европа не е проект, а процес. Европа се изправя пред нова ситуация. Всяка норма е в резултат на постигнато съгласие. Когато имате Европейски парламент с ясно очертано мнозинство, той е ясен. Сега имаме шанс да се върнем към европейския процес, а именно той е в основата на мира и благосъстоянието на ЕС'', добави той.
Според проф. Росен Карадимов ниската избирателна активност е добра за твърдите ядра.
,,Благодарение на двете големи партии беше иззет терен, който не позволи да се появи крайнодесен играч, затова и у нас нямаше такава интрига'', посочи той.
,,Не успяхме да убедим българите, че това, което се случва във Франция, Германия, Холандия, Великобритания пряко засяга България'', разкри още проф. Карадимов.
Социалният антрополог Харалан Александров също изрази мнението, че ниската избирателна активност облагодетелства твърдите ядра на партиите.
Според Александров България е от печелившата страна на ЕС, поради което няма никакво основание българският национализъм да бъде антиевропейски.
По думите на другия гост в студиото – проф. Антоний Тодоров, ниската избирателна активност се дължи на това че хората не се интересуват от Европа.
,,Европа просто не им е интересна и това е нещо, върху което си струва да се замислим'', посочи той.
,,Кампанията беше твърде българска и недостатъчно европейска. На публиката не стана ясно каква точно Европа си представят – колко либерална, колко социална. Повтаряха се теми, които се обсъждаха в ЕП непосредствено преди изборите. Повече се говореше във вътрешнополитически план'', смята проф. Тодоров.