Преди няколко седмици, провокиран от мой приятел с остри политически настроения, се насилих да прочета документите, с които пропагандната машина на парламентарна и извънпарламентарна опозиция занимаваше обществото в опитите не да постигне високо ниво на морал, а да повлияе на изборните резултати. Това написа адвокат Станислав Станев в личния си блог - advokat.bz.
Наградата, която получих, беше искрени благодарности, включително от непознати хора, на които предизборната помия им е дошла до гуша. Но също така и стотици (или може би хиляди) критични, коментари, често гарнирани с гнусни обиди. И във всичките тези огромни излияния по мой адрес, не видях дори един-единствен опит да се обори професионалното ми мнение, което дадох като практикуващ юрист. Тази смайваща статистика ми показва, че една не твърде малка част от обществото се вълнува повече от емоциите си (родени от медийна агресия), отколкото от истината. Оставям настрани тази притеснителна констатация, защото искам да се спра на нещо друго.
В епохата, когато неправителственият сектор, субсидиран от знайни и незнайни места, става все по-силен, институциите и законът са все по-близко до авторитетен ступор, който е заплаха за цялото общество. Та в тази среда, бях „хванат“ от мой приятел, който признава само и единствено думите на НПО-тата и ми обясни, че морален човек, за какъвто ме вземал, трябвало да потърси истината в думите на тези формации. И конкретно, и настойчиво ми посочи т. нар. Антикорупционен фонд, който бил създаден като
стожер на морала и закона и непримирим борец с лошите практики и морала
Бях чувал тук-там (най-вече от хора, които се изхранват от проекти) това гръмко заглавие, но не знаех какво точно стои зад него, та се поразрових. И какво излезе…
Зад заглавието не стои институция, както в любимата ИМ напоследък Румъния (и Румъния не защото там се случва кой знае какво, а защото хората в България масово не знаят румънски, трудно им е да прочетат какво пише в тамошните медии и затова с огромна наслада поглъщат захаросаната история за величието на правосъдието там).
Та „Антикорупционният фонд“ е чисто и просто една … ФОНДАЦИЯ. Да, точно така, фондация, каквато всеки може да си създаде.
Тази фондация е „частна“, което освен всичко друго останало означава, че законът не ѝ е дал правомощия да прави разследвания, а може да декларира своето „собствено“ мнение. Иначе казано няма механизъм, който да гарантира, че в този „фонд“ нещата ще се случват така (морално).
Какво обединява хората в този фонд, мога само да гадая, знам обаче откъде са дошли парите, за да може този фонд да съществува ефективно – дарение (или „грант“, както е модерно да се казва) от почти ЕДИН МИЛИОН лева.
Иначе казано, създателите и/или вдъхновителите на фонда са написали едно прекрасно представяне, с което са убедили някой да им даде около милион. Браво! Очевидно става въпрос за способни хора, ако не в друго, то със сигурност поне в убеждаването.
Какво обаче се случва с професионализма на тяхната продукция. Ако говорим за професионализъм от гледна точка на правото, аз лично съм изключително скептичен. И повод за това ми дава изключително ниското ниво на анализ по въпросите със замените и данъчните оценки, които изчетох (с уговорката, че нямам идея каква част от този анализ е продукт на „фонда“).
От медийно-пропагандно-политическа гледна точка, обаче фондацията е изключително ефективна. Техните послания бяха изготвени по такъв начин, че грабнаха вниманието на обществото, окупираха „фийдовете“ на социалните мрежи, телевизионните студия и вестникарските колонки. И като резултат се получи пренареждане на електоралните симпатии. Т.е. независимо от коефициента на качеството на анализите си, фондацията се оказа много ефективна по отношение на политическите резултати от него. Отговорът на въпроса #КОЙ има изгода, дава отговор и на много други въпроси.
Да видим обаче какво се крие зад моралните декларации на фондацията, като обърнем внимание на личния ѝ състав. Анализите си ще ги правя не на база на анонимни източници или други такива, а въз основа на общодостъпна информация.
Според публичната информация, първият председател на въпросния „Фонд“ е Мирослава Петрова. Намерих доста неща във фейса за нея и от всички тях оставам с впечатление, че тя е настойчиво партийно ангажирана. Разбира се, в това няма лошо, но не може да не направи впечатление, че реториката на партията е много близка като философия с фокуса на „разследвания“ на фондацията. Няма да се спирам в дълбочина на тези фондациононни (или пък партийни) анализи, ще посоча, че при търсенето в мрежата, попаднах на информация, че „фондът“ е освободил Петрова от редиците си заради
„нарушение на финансово-счетоводната дисциплина и добрите практики“
Тази „куха“ на пръв поглед фраза вероятно е част от официалните документи на фондацията. Нямам представа какво е накарало нейните членове да напишат нещо толкова стряскащо. Склонен съм обаче да си мисля, че покрай баш шефа на фондацията се е случило нещо, дето от гледна точка на морала може да се дефинира като скандално. Както и че този документ е списан, за да може „фондът“ да се чувства (или да претендира), че е чист пред лицето на спонсора…
Ровейки из информацията за фонда, попаднах и на друго интересно име. Става въпрос за Филип Мартинов Гунев (по името ми напомня на главния прокурор от Луканово време – Мартин Гунев).
Филип Гунев е бивш заместник-министър на МВР. И като такъв му се е налагало да публикува в сметната палата официална справка на това какво притежава.
Та:
- През 2013 г. (декларация от 10.04.2013 г.) Филип Гунев има собственост върху три недвижими имота:
два апартамента в София и къща в Габровско. Има и Хонда Сивик – Хибрид, която е придобита три години по-рано за 41 000 лева.(не знам какво е работил Филип Гунев, ама човек, който е успял да спастри пари да си купи апартамент в София (другите два имота са му дарени) и кола за 41 000, значи е много способен. И или е работил в частния сектор на бомбастична заплата (защото с чиновническа такива приходи не могат да се генерират), или е спечелил от тото или нещо подобно, или пък има някаква друг източник на приходи, за който не се сещам).
Само че … имуществото към 2013 г. на сегашния активист на антикорупционния фонд не свършва дотук. Оказва се, че към онзи момент той има И 96 000 евро. Единственото, което се сещам да кажа е БРАВО на тоя успял млад мъж.
Минаваме към следващата му декларация (от 20.08.2014 г.). Банковият му депозит вече е изчезнал, а се е появил един кредит от 51 000 евро. Ама се е появил и един апартамент, който струва 322 623 лева. На пръв поглед нищо ненормално. Човекът е изтеглил кредит, добавил е спестяванията и си е взел апартамент. Аритметиката обаче показва друго:
322 623 лева апартамент минус 99 732 лева кредит, минус 187 753 лева лични (ония, дето ги споменах по-горе) = 35 183 лева, които не е ясно откъде точно са дошли. Няма информация за тях в декларацията му, пък и Хондата още си стои, т.е. не я е продал, за да си дофинансира 149-те квадрата покупка.
Минаваме към следващата декларация (от 29.04.2015 г.) – имотите ги няма. Или са продадени, или са подарени, или по някаква друга причина не са включени в декларацията (колко от попълващите декларации се сещат, че има и имотен регистър …). Хондата е „шитната“ за 10 000 лева, има и един потребителски кредит за 14 500 лева.
В декларацията, подадена през 2016 вече няма нищо: коли, апартаменти, кредити, банкови сметки – нищо. Горе-долу същата е работата и през 2017 г.
Защо се напъвам да ги пиша всичките тези работи ли? Ами защото, докато рових, установих, че преторианецът от антикорупционния фонд, сам бивш заместник-министър се появи в списъците на КТБ със сумата от 99 873,80 евро.
Списъкът с тези депозитари обхваща периода 06.11.2009-06.11.2014 г. За да сме наясно от юни до края на ноември 2014 г. вложителите в КТБ с гарантирани депозити нямаха достъп до парите си.
Пък ако се разровите в тегленето на кредити и срокът, за които са погасявани … ще се смаете...
Объркахте ли се? Ще резюмирам: лицето, което (както посочих) ми напомня с имената си на Мартин Гунев – главен прокурор от времето на Луканов, има странни еквилибристики в декларациите си. Въртят се едни апартаменти, едни пари, пък кредити, пък заличаване на кредитите за отрицателно време – истински имотно-финансов виртуоз с един малко под 100 000 евро депозит в КТБ.
Интересен подход има тая фондация към личния си състав. Едната, дето управлява в името на принципи и антикорупция, изпаднала заради нарушение на финансовата дисциплина и добрите практики (каквото и да значи това). Другият пък не стига, че спестовен, ами и имотен – и всичко това, човек, който първо е на заплата на данъкоплатеца, а после - във фондация, с гръмки названия и още по-гръмки претенции.
Да си му мислят тези, дето са дали почти милион на фондацията. А ние … да си мислим на какви хора се доверяваме в предизборно време. И тези същите кои и какви хора плюят в предизборно време. Пък и да се замислим - защо отново същите се сетиха точно в предизборно време да правят „разследвания“, че и да си „партнират“ с медии и „медии“.