„За първата половина на месеца, България е с четвъртата най-висока цена в Европейския съюз! Понастоящем по-скъпа е електроенергията само в Унгария (272,24 лв./MWh), Румъния (266,99 лв./MWh) и Гърция (251,25 лв./MWh). Цената в България е 2 пъти по-висока от тази в Чехия, 2,1 пъти по-висока от тази в Германия, 2,2 пъти по-висока от тази в Нидерландия, 2,3 пъти по-висока от тази в Австрия и 3,2 пъти по-висока от тази във Франция! Разлики на цените в пъти са пагубни за цялата икономика на България!“
Това пише в отворено писмо от страна на Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) до властта, в което се призовава за спешни мерки относно високите цени на електроенергията в България. Публикуваме цялата позиция на работодателите без редакторска намеса:
"УВАЖАЕМА ГОСПОЖО НАЗАРЯН,
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ГЛАВЧЕВ,
На пазарния сегмент „ден-напред“ постигнатата цена на електрическата енергия за ден на доставка 15 юли 2024 г. е 373,82 лв./MWh! Това е най-високата цена от началото на месеца. Самият месец юли е най-скъпият от началото на годината със средна цена за периода 1-15 юли от 249,15 лв./MWh! За сравнение, следващият най-скъп месец през настоящата година е м. юни с цена от 191,52 лв./MWh.
За първата половина на месеца, България е с четвъртата най-висока цена в Европейския съюз! Понастоящем по-скъпа е електроенергията само в Унгария (272,24 лв./MWh), Румъния (266,99 лв./MWh) и Гърция (251,25 лв./MWh). Цената в България е 2 пъти по-висока от тази в Чехия, 2,1 пъти по-висока от тази в Германия, 2,2 пъти по-висока от тази в Нидерландия, 2,3 пъти по-висока от тази в Австрия и 3,2 пъти по-висока от тази във Франция!
Разлики на цените в пъти са пагубни за цялата икономика на България!
В допълнение, вечерните часове са изключително скъпи с цени в диапазона 600 – 1000 лв./MWh, a за 15 юли надхвърлят 1100 лв./MWh! Това са равнища, невиждани от енергийната криза през 2022 г.
Причините за тази конюнктура могат да се търсят в съчетание от фактори:
- Дефицит на електроенергия на някои от регионалните пазари (Унгария, Румъния);
- Намалени междусистемни преносни капацитети между страните в Югоизточна Европа;
- Износ на значителни количества електроенергия от региона към Украйна;
- Високи температури и недостиг на воден ресурс в региона;
- Непланов престой на АЕЦ „Козлодуй“, макар че включването на 6-и енергоблок засега не оказва положителен ценови ефект.
Тези фактори, са извън контрола на пазарните участници, особено на потребителите. Въпреки това българският бизнес за пореден път е принуден да заплаща колосални цени на електрическата енергия и то в условия на спад на поръчките, 17 поредни месеца срив в промишленото производство и общо забавяне на икономическия ръст. Тези събития се развиват на фона на проблеми с бюджетния дефицит и рискуват да подхранят нови инфлационни процеси.
Цени на електроенергията сред най-високите в Европейския съюз са пагубни за конкурентоспособността на българските икономика и индустрия както в рамките на ЕС, така и на трети пазари. През изминалите няколко години индустрията в страната претърпя енергийна криза с високи цени на електроенергията и природния газ. Конкурентоспособността ѝ е подложена на допълнителен натиск от обстоятелството, че България е външна граница на Европейския съюз. Промишлеността в страната оцеля благодарение на компенсациите за цените на електрическата енергия, покриващи разликите между пазарната цена и стойността от 200 лв./MWh.
За да бъде подкрепена българската икономика и запазена българската индустрия е наложително да бъде приета от Министерски съвет Програма за компенсиране на цените на електрическата енергия за небитовите крайни клиенти, съобразно разпоредбите на §3, ал. 14 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г. и чл. 36б, ал. 1, т. 4 от Закона за енергетиката.
Възобновяването на компенсаторния механизъм е единственият начин за запазване на конкурентоспособността на предприятията спрямо основните им конкуренти и пазари в Европейския съюз, където цената на електроенергията е между 2 и 3 пъти по-ниска от българската. Обръщаме внимание, че има драматичен спад в поръчките за голяма част от българските заводи, работещи за износ.
На този фон бихме искали да изразим и възмущението си от обстоятелството, че има производители, които при условия на дефицит и високи цени в регионален мащаб, не натоварват допълнителни мощности.
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО НАЗАРЯН,
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ГЛАВЧЕВ,
Призоваваме Ви в спешен порядък да предприемете действия в съответствие с правомощията Ви за възобновяване на компенсаторния механизъм за цените на електроенергията за промишлените предприятия, в съответствие със ПЗР на Закона за бюджета.
С уважение: Кирил Домусчиев
Председател на УС на КРИБ
и ротационен председател на АОБР за 2024 г.,
по поръчение на АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ".