БВП на България може да е с 2,5% до 5% по-висок при пълно приемане и равноправие на ЛГБТИ+ хората. Изчисленията на Института за пазарна икономика показват, че в реално изражение за 2023 г. това би означавало, че вместо 15,9 хил. щатски долара на човек от населението, колкото е оценката на МВФ за БВП на страната за 2023 година, той би бил между 16,2 и 16,6 хиляди щатски долара.
Данните са част от доклад на Института за пазарна икономика, оценяващ негативното влияние на хомофобията върху икономическото развитие на България. Докладът беше представен по време на второто издание на организирания от Фондация GLAS бизнес форум по повод София Прайд, който се проведе в Гранд хотел Милениум в София, съобщават организаторите.
Анализът показва, че отхвърлянето и дискриминацията са сред ключовите фактори за емиграция от страната за ЛГБТИ+ хората. Само по линия на обръщане на миграционните процеси сред хомосексуалните страната има потенциал да увеличава населението си с 3-5 хиляди души годишно.
Според доклада дискриминацията на работното място има пряко отражение върху производителността на труда на заетите. Оценката разкрива потенциал за повишаване на добавената стойност на ЛГБТИ+ работници в България с почти 10 хил. лв. годишно, а на производителността на труда в икономиката като цяло – с до 1,8%.
По-широкото приемане на ЛГБТИ+ хората се отразява и на пазара на труда. Премахването на дискриминацията при наемане има потенциал да повиши броя на работещите с 28-57 хил. души, а коефициента на заетост - с 0,7-1,4 процентни пункта.
Докладът показва още, че позиционирането и възприемането на България като отворена и безопасна за ЛГБТИ+ туризма може да донесе 184 млн. лв. допълнителни приходи на туристическия сектор. Страната губи почти 380 хиляди потенциални туристи, които се насочват към други дестинации.
Приемането на ЛГБТИ+ има установена връзка с потенциала за иновации. Анализът сочи, че при пълно премахване на дискриминация България може да повиши индекса си на икономическа сложност (често ползвана мярка за иновационен потенциал и високотехнологично развитие) до равнища, близки до средноевропейските.
Направената от ИПИ оценка на потенциала за разширяване на инвестиции в страната показва, че дискриминацията срещу ЛГБТИ+ хората намалява потенциалния размер на преките чуждестранни инвестиции в страната с 9-15%, или 2,5-4,3 милиарда евро към 2022 г.
Подобряването на средата за ЛГБТИ+ има възможност да повиши броя на работниците, и добавената стойност в професионалните, управленските и т.нар. креативни индустрии. Оцененият потенциален ефект върху заетостта с до 21 хиляди нови заети, а върху добавената стойност – до 350 милиона лева.
Анализът на ИПИ представя и преглед на фирмените политики към ЛГБТИ+ общността на стоте най-големи предприятия в страната. Той разкрива, че едва 9% от компаниите - лидери по заетост имат конкретни дейности, които са насочени към общността, 19% осъждат изрично дискриминацията, а при 70% от тях няма спомената политика или подкрепа на ЛГБТИ+ общността.
Представените хипотези, оценки и количествени последствия от хомофобията и дискриминацията могат да послужат най-вече за отправна точка и начало на разговора за това, което икономиката на България може да спечели, ако ползва по-добре ресурса на своята ЛГБТИ+ общност. Те могат и да въоръжат с аргументи застъпниците за равни права.
Широк спектър от научни теории в областта на икономиката, общественото здраве и други социални науки подкрепят идеята, че преодоляването на обезправяването и пълноценното включване на ЛГБТИ+ хората е свързано с по-високи нива на икономическо развитие и благосъстояние. България се класира на едно от последните места в Европа по степен на гарантиране на правата на ЛГБТИ+ хората, и още в по-голяма степен – по отношение приемането им в обществото. Наблюдаваните тенденции също не са особено окуражителни, тъй като липсват индикатори, които да сочат към съществено подобрение на средата или на общественото мнение през последното десетилетие. Най-подходящото описание на настоящото състояние на правата и приемането на ЛГБТИ+ хората в страната е „застой“, при това - на много ниско ниво.
Полудневният форум е насочен към компаниите, които се ангажират да създават приобщаваща работна среда. Сред гостите на събитието са експерти и представители на едни от най-големите компании в света, представени в България - Booking.com, Hyatt, Hilton, Siteground, IBM, Commerzbank, Accenture, EY, Telus International, HPE и други.
Докладът е изготвен от Института за пазарна икономика по поръчка на Фондация GLAS с финансовата подкрепа на фондация Америка за България.