Брутният външен дълг в сектор държавно управление към края на декември 2023 г. нараства с 22,7% (с 2,0113 млрд. евро) спрямо края на 2022 г. и достига 10,8881 млрд. евро, което представлява 11,6% от БВП, показват данни на Българската народна банка (БНБ).
В края на 2023 г. брутният външен дълг на България (частен и държавен) е в размер на 45,0691 млрд. евро (47,9% от прогнозния БВП), като се увеличава с 820,2 млн. евро (повишение с 1,9%) спрямо същия период година по-рано, когато брутният външен дълг беше в размер на 44,2489 млрд. евро.
Дългосрочните задължения в края на миналата година са в размер на 37,0972 млрд. евро (39,4% от БВП и 82,3% от брутния външен дълг), като нарастват с 1,6995 млрд. евро (повишение с 4,8%) спрямо декември 2022 г.
В същото време краткосрочните задължения на България възлизат в края на 2023 г. на 7,9719 млрд. евро (8,5% от БВП и 17,7% от брутния външен дълг), понижавайки се с 1,6995 млрд. евро (с 4,8%) спрямо същия период година по-рано.
През декември 2023 г. външните задължения на Централната банка са в размер на 2,0689 млрд. евро, намалявайки с 15 млн. евро спрямо година по-рано, докато външните задължения на банките и фондовете на паричния пазар в нашата страна, известни като други парични финансови институции, възлизат на 6,9514 млрд. евро (7,4% от БВП), като нарастват с 404,7 млн. евро (с 6,2%) спрямо края 2022 г.
Вътрешнофирменото кредитиране е в размер на 13,5784 млрд. евро (14,4% от БВП) в края на декември 2023 г., което е с 357,7 млн. евро (с 2,6%) по-малко в сравнение с края на 2022 г. То е с най-значителен дял в структурата на външния дълг – 30,1% към края на 2023 г., при 31,5% година по-рано.