"Бюджетът за тази година е неизпълним, пък за другата да говорим за изпълнимост е твърде оптимистично. Да успеем да докараме още 3 млрд. лв. за едно тримесечие означава, че трябва да увеличим приходите от данъци с 30%, което няма как да стане", заяви пред Bulgaria ON AIR икономистът от БАН доц. Григор Сарийски, анализирайки проектобюджета на финансовия министър Асен Василев.
Гостът в предаването "Денят ON AIR" обърна внимание, че дупката трябва да бъде запълнена по някакъв начин, за да бъде постигнат 3% дефицит.
"Ако се откажем от 2 млрд. приходи, трябва да се режат отнякъде разходи, а рязането на разходи е контрапродуктивно. Голяма част от инвестиционните разходи ще бъдат насочени към средства, от които зависи усвояването от еврофондовете", посочи доц. Григор Сарийски.
Нямаме разходи за инвестиции и затова голяма част от проектите няма как да бъдат реализирани, поясни икономистът.
По думите му инвестициите нарастват, но не можем да ги изпълним и няма да можем да усвоим пари от евросредствата. Липсват пари и административен капацитет, на мнение е доц. Сарийски.
Той добави, че проектобюджетът се променя в крачка и разликата на второ четене ще бъде голяма.
Доц. Сарийски алармира, че дълговете, които ще тегли държавата, ще бъдат обременени с все по-голяма лихва. Последните две емисии бяха пласирани при около 5%. На всеки изтеглен лев ще трябва да платим по 40 стотинки лихва. Постепенно навлизате в спирала, от която трудно има излизане, разясни икономистът.
На въпрос по казуса с кешовите плащания, доц. Сарийски даде пример с Австрия, където няма таван и ограничения за кешови плащания.
"Основно това ще доведе до повече приходи за банките. Не можем да обвиним министър в лобизъм", отбеляза гостът.
Социалните плащания ще бъдат увеличени, не но с темпа на инфлацията, все някой трябва да изтегли късата клечка, стана ясно още от думите на доц. Сарийски.
Той подчерта, че голяма част от европейските държави са в рецесия, а в България индустрията дълбае дъното. Това, което ние произвеждаме, е грубо с 11,5% по-малко от миналата година във физически обем, даде пример икономистът.