Основните акценти в проекта на Стратегия за устойчиво енергийно развитие на Република България до 2030 г., с хоризонт до 2050 г., бяха тема на дискусия, която бе организирана в София от Министерството на енергетиката между представители на различни заинтересовани страни – бизнеса, синдикатите, неправителствения сектор и държавата. Целта е чрез обмяна на мнения да бъде постигнат най-широк обществен консенсус по предвидените в проекта стратегически цели, което е ключов фактор за успех на мерките и политиките за тяхното постигане, съобщиха от пресцентъра на министерството на енергетиката.
Преходът към нискоемисионна енергетика поставя на първо място и обръща внимание на регионите, изправени пред най-големите предизвикателства. Активното участие и доверието на обществеността в процеса на енергиен преход са от първостепенно значение. Това са водещите отправни точки към разработването на проекта, представени от заместник-министъра на енергетиката Красимир Ненов.
Подходът за изготвяне на стратегията се базира на доклад на Комисията за енергиен преход към Консултативния съвет за европейската зелена сделка, Пътната карта за климатична неутралност, ИНПЕК, ТПСП и НПВУ. Разработен е модел за развитие на електроенергийния сектор, който предвижда постепенна декарбонизация чрез развитие на ВЕИ, съчетани с нови гъвкави нисковъглеродни мощности (например хидроенергийни и ядрени).
Сигурността на енергийните доставки и мрежовата инфраструктура, устойчивото използване на местните енергийни ресурси, декарбонизацията, демократизацията и децентрализацията, както и енергийната ефективност са сред стратегическите цели за развитие на енергийния отрасъл, записани в проекта. Към тях се добавят и интегрираният и либерализиран пазар на енергия, както и новите технологии, иновациите и научните изследвания.
Политиките за ускорено прилагане на мерки за енергийна ефективност, мерките в подкрепа на електрификацията в индустрията, транспорта и домакинствата, както и насърчаването на т.нар. „активен клиент“ са сред основните политики за изпълнение на стратегическите цели според виждането на Министерството на енергетиката. За изпълнението на тези цели могат да бъдат използвани различни финансови инструменти – Фондът за справедлив преход, Модернизационният фонд, Кохезионният фонд, Европейският фонд за регионално развитие, Националният план за възстановяване и устойчивост, Планът RePowerEU на ЕК, както и Социалният фонд за климата.
В дискусията активно се включиха както енергийни експерти, така и представители на бизнеса, синдикатите и неправителствения сектор. Повечето от тях оцениха включването на образованието и необходимостта от квалификация на кадрите като положителен елемент на стратегията. Връзката между реалното състояние на сектора, образованието и възможностите за финансиране е изключително важна, изтъкна Славчо Нейков от Института за енергиен мениджмънт. Иван Хиновски от Българския енергиен и минен форум изтъкна необходимостта в енергийната стратегия да бъде направен анализ на вторичните системни ефекти от действието й върху други сектори. Миньорите и енергетиците, особено от най-засегнатите от прехода въглищни региони, искат да чуят какво ще се случи с въглищните мощности, попита от тяхно име вицепрезидентът на КНСБ Огнян Атанасов. Светослав Бенчев от Българската петролна и газова асоциация обърна внимание върху необходимостта в стратегията да бъде включена темата за енергийна ефективност в транспорта. Според Кирил Темелков от Българската газова асоциация дискусията следва да се насочи към процедурата за създаване на стратегията и структурата на самата стратегия. Калоян Стайков от Института за енергиен мениджмънт призова за конструктивен подход и обърна внимание върху факта, че това е първоначален документ и работата по него ще продължи. Според Светослав Иванов от Българската асоциация природен газ в енергийната стратегия следва да бъдат отчетени в по-голяма степен местните особености – например използването на местния добив на природен газ. По мнението на Апостол Дянков от WWF енергийната стратегия предоставя сериозна възможност да бъдат заложени целите за климатична неутралност, които вече намериха място в пътна карта.
По време на дискусията стана ясно, че бъдещата стратегия следва да е гъвкав документ, с възможност да бъде актуализиран според изискванията на средата и новите предизвикателства. Така тя ще съдейства най-пълноценно за успешното развитие на нискоемисионна и иновативна енергетика, на която в бъдеще ще се разчита все повече за гарантирането на сигурна и устойчива енергия на достъпни цени за всички потребители в страната.