През второто тримесечие на 2023 година емисиите от парникови газове, отделяни при развитието на икономиките на страните от Европейския съюз, възлизат на 821 милиона тона еквивалент на въглероден диоксид, което представлява намаление с 5,3 на сто спрямо същия период на 2022 година (867 милиона тона еквивалент на въглероден диоксид). Това сочат публикуваните днес най-нови данни на европейската статистическа агенция Евростат.
Регистрирането понижение до голяма степен е свързано с динамиката на брутния вътрешен продукт (БВП) на страните от Европейския съюз, което през периода април-май остава почти без изменение спрямо второто тримесечие на 2022 г.
България е страната от ЕС, в която е отчетено най-голямо понижение на емисиите от парникови газове през втората четвърт на 2023 г. спрямо същия период на миналата година (-23,7 на сто). Това е съчетано с повишаване на ръста на брутния ни вътрешен продукт на годишна основа през второто тримесечие.
Съществено понижение на емисиите от парникови газове е регистрирано и в Естония (-23.1 на сто), и в Нидерландия (-10.3 на сто).
Най-съществено увеличение на емисиите от парникови газове сред страните от Евросъюза е отчетено в Малта (+7.7 на сто), Латвия (+4.5 на сто), Ирландия (+3.6 на сто), Литва (+3 на сто), Кипър (+1.7 на сто) и Хърватия (+1 на сто).
През втората четвърт на 2023 година икономическите сектори, които са допринесли в най-голяма степен за отделянето на емисии от парникови газове, са "промишлено производство" (23,5 на сто), "домакинства" (17,9 на сто), "производство и доставка на електрическа енергия и на природен газ" (15,5 процента), "селско стопанство" (14,3 на сто) и "транспорт и съхранение" (12,8 процента).
Емисиите от парникови газове са се увеличили в 6 от 9 икономически сектора в сравнение със същия период на 2022 г. Най-съществено намаление е отчетено в сектора "производство и доставка на електрическа енергия и на природен газ" (-22 на сто), а най-съществено повишение е регистрирано при "транспорт и съхранение" (+1,7 на сто).