Тъмните облаци над европейската икономика се сгъстяват, предупредиха тази седмица първо Европейската комисия с междинната си прогноза, а след това и от Европейската централна банка - с десетото поредно увеличение на основните си лихвени проценти в битка срещу упоритата инфлация. Еврокомисията снижи очакванията си за икономическия ръст в еврозоната и в съюза като цяло, като един от най-големите проблеми се очертава германската икономика, която Брюксел очаква да се свие с 0,4 на сто тази година. Даже списание Economist припомни скандализирало Берлин преди близо 25 години свое заглавие - "Дали Германия не е отново болният човек на Европа?" За индекса на потребителските цени ЕЦБ очаква годината да завърши на ниво 5,6 на сто - доста над целевите 2 процента в средносрочен план. Увеличението на лихвите с 25 базисни пункта обаче беше донякъде неочаквано, потвърди пред БНР икономистът и финансов анализатор Цветослав Цачев.
"Рядко банката прави изненади. Рядко централните банки правят изненади. Всеки се стреми да бъде предсказуем в това отношение. Централните банкери сега не са склонни да сложат край на повишаване на лихвата, защото това би изглеждало по-притеснително. Щом приключвате с повишаването на лихвата, това означава, че икономиката тръгва надолу. Това е посланието, което инвеститорите и икономистите не искат да чуят. Повишаването на лихвите има за цел да спре икономиката, да я забави до такава степен, че безработицата да тръгне нагоре и да спре инфлацията. Това, което сега банкерите се опитват да ни кажат, е, че икономиките вървят към меко приземяване, че няма да се получи най-негативният сценарий. Алтернативата е икономическа рецесия", коментира Цветослав Цачев в предаването "Събота 150".
По думите му сега най-важното е "очакванията за инфлация да бъдат спрени, задушени веднъж завинаги".
ЕЦБ трябва да избира между това да бъде централна банка на Германия, Франция, Белгия, Холандия – северните страни като много близки в това отношение, или централна банка на Италия и Испания, смята експертът. За страните от юга и периферията повишаването на лихвите е много сериозна тежест, отбеляза той.
Парите се обезценяват, защото инфлацията в еврозоната – над 5% през август, си остава факторът, който изяжда спестяванията. Това иска да спре ЕЦБ, изтъкна Цачев.
В Германия за пореден месец има много ниски стойности на бизнес климата в индустрията, подчерта той.
"Реално от последните две десетилетия в толкова лоша ситуация в индустрията Германия се е намирала в рамките на няколко месеца. Това са кризите около ковид и 2008 г., ипотечната криза. Толкова зле индустрията е била за съвсем кратки периоди и след това много бързо започва да се възстановява, защото е имало стимули, които сега не стоят на дневен ред. Това е голямата разлика. Затова казват "болния човек на ЕС". Германия не е болната икономика. Сега там виждаме конкуренцията от Китай, виждаме "Тесла" от САЩ, която показва как трябва да се правят автомобили, поглед 21 век, и икономиката не успява да се адаптира явно. Газ, суровини, материали. Доста по-евтиният внос на стомана в Турция прави продуктите от метал, които Турция внася в ЕС, много по-конкурентни."
"Не знам период в историята, когато Германия да не е завличала единната икономика на Европа нагоре или надолу. В Германия са по-зле, отколкото си признават", изказа мнение Цветослав Цачев.
"Винаги е най-тъмно преди изгрев. Още не е може би най-тъмното. Може би изгревът ще дойде с много голямо забавяне заради монетарната политика, но ще се случи."
Структурната промяна в движението на стоките и суровините ще остане, дори войната утре да свърши, посочи още анализаторът.
"Не виждам как трупането на държавни дългове, необмислените харчове, ще спре", изтъкна Цачев и очерта големия според него проблем - държавите харчат прекомерно много пари, налице са огромна задлъжнялост, евтини кредити и инвестирането им в неефективни производства. Политиката на безсмислено големи правителствени разходи не може магически да се промени за 1-2 години, допълни експертът и даде примери – във Франция над 55% от икономиката минава през държавата - "това не е пазарно стопанство", а САЩ плащат повече лихви по дълга си от размера на огромния им военен бюджет.
"Пазарът ще намери начин да изчисти това неравновесие. Ако държавите и политиците в Европа не измислят правилния начин, по който да стане това постепенно, то ще се случи по неприятен начин. Лихвите ще останат високи, държавите ще се сблъскат с повече големи разходи, ще доведе отново до фалити, на които никой няма да може да помага. Фалитът на Гърция за 300 милиарда изглежда съвсем малък проблем в сравнение с това, което може да се случи с Италия."