Заплатите у нас тръгнаха надолу, след като коледните бонуси и тринадесетата заплата в някои сектори вдигнаха възнагражденията у нас в края на миналата година.
За първите три месеца на тази година обаче статистиката отчита спад на средните възнаграждения в редица градове, предава "Дарик".
Така в области като Враца и Варна, където средната заплата надхвърляше 1820 лева в края на миналата година, в края на март 2023 г. вече е около 1700 лева.
Най-голямо намаление в средните възнаграждения е отчетено именно във Враца, където средната заплата за първите три месеца на тази година е 1650 лева при 1822 лева през миналата, или намаление с над 170 лева. Във Варна заплатите също са паднали, като средната вече е 1703 лева, при 1747 лева в края на миналата година.
В София, където средната заплата остава недостижимо висока спрямо тези в останалите области, тя вече е 2603 лева и е с 1000 лева по-висока от тази в Пловдив, отчита НСИ.
За тримесечие средната заплата в столицата се е повишила с 32 лева и надхвърля сериозно средната за страната, която расте с едва 3 лева - на 1882 лева, при 1879 лева в края на 2022 г.
Намалението на заплатите в някои градове променя и класацията по възнаграждения на областите в страната. Така след София се нарежда София област със средна заплата от 1737 лева, следвана от Стара Загора – 1762 лева. В топ 5 попадат още Варна, Враца и Пловдив. В следващите градове средната заплата вече пада от 1520 лева в Русе и 1517 лева в Габрово до 1424 лева в Перник.
Въпреки че няма област, в която средната заплата да е под 1200 лева, най-малко пари на месец взимат работещите във Видин, сочат най-новите данни на НСИ. Там средната заплата е едва 1238 лева и дори намалява спрямо края на миналата година с 18 лева. На дъното по възнаграждения са още областите Благоевград – с 1239 лева, Хасково – 1244 лева, Силистра – 1256 лева и Кюстендил – 1263 лева. Във всички тях без Благоевград възнагражденията са намалели за последното тримесечие, показват данните на НСИ. Така хората в тези области живеят на месец с доход наполовина на този, с който разполагат работещите в столицата.
Намалението на средната заплата за страната означава и по-малко увеличение на минималната заплата от 1 януари 2024 година. След приетите промени в Кодекса на труда, беше разписано, че минималната работна заплата (МРЗ) за страната ще бъде в размер на 50% от средната брутна работна заплата за период от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на текущата година. Точният размер на МРЗ ще се определя до 1 септември на текущата година. Досега изчисленията на синдикати сочеха, че тя трябва да стане близо 950 лева или доста над сегашното ниво от 780 лева, което е в сила от началото на тази година.
Все пак добрата новина е, че дори средната заплата да падне, то в Кодекса на труда е записано, че минималната не може да намалява, тоест тя няма как да бъде по-ниска от определената за предходната година.
Ръстът на заплатите все пак се дължи както на частния, така и на държавния сектор. В частните фирми увеличението на възнагражденията е със 17,5% за година, а в обществения - с 16,5%. Най-голямо е увеличението в икономическите дейности „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива“ - с 26,9%, „Транспорт, складиране и пощи“ - с 25,2%, и „Селско, горско и рибно стопанство“ - с 24,2%.
Най-високи остават възнагражденията в ИТ сектора, където средната заплата е 4578 лв., като спрямо края на миналата година заплатите там се повишават средно със 160 лева.
Така работещите в Създаване и разпространение на информация и творчески продукти и далекосъобщения взимат четири пъти по-високи възнаграждения от тези в хотелиерството и ресторантьорството, където получават по 1098 лева или с едва 10 лева повече за тримесечие. В сектор Финансови и застрахователни дейности средната заплата вече гони 3000 лева, а в енергетиката е 2847 лв. На опашката пък освен хотелиерството по заплати се нарежда селското стопанство с 1365 лв. средна заплата.