Министерството на икономиката работи върху нова мярка за овладяване на високите цени у нас.
Снимка: btvnovinite.bg
Държавата планира да въведе изискване за максимум 10% надценка за 17 храни. В списъка влизат брашно, хляб, месо – свинско и пилешко, както и кайма.
Предвижда се надценка да има и върху цените на млечните продукти сирене, кашкавал, прясно и кисело мляко, масло, масло и олио. Сред предложените храни с таван на надценката са още яйца, захар, боб, ориз и храни за кърмачета.
Снимка: btvnovinite.bg
От министерството уточняват, че списъкът може да се променя, но търговците ще са задължени да определят поне по 1 продукт от тези групи, който да бъде с надценка не по-голяма от 10%.
Предложението предвижда ограничението да е само за големите търговци – тези с оборот над 30 млн. лв. за миналата година. Таванът на надценките ще стане факт, ако депутатите от новото 49-ото Народно събрание го одобрят, тъй като се предлага като законопроект.
Мнението на производителите
Никодим Войнов е един от най-големите производители на млечни продукти в Монтана, биле и търговец.
„В плановата икономика до 1989 г. имаше регламентирани надценки – 25%, 40%, 60%. Не зная дали някой от днешните вносители на законопроекти го знаят това нещо. И ми е чудно как можеш да кажеш на един търговец на каква цена да си продаде стоката“, коментира Войнов.
Снимка: btvnovinite.bg
Той напомни, че на свободния пазар цената се определя от търсенето и предлагането.
По думите му цените на млечните продукти със сигурност ще се понижават, защото има свърхпредлагане на суровина. В момента залежават тонове готова продукция млечни продукти, което означава, че неминуемо цените ще вървят надолу, уточни производителят.
Коментарът на икономистите
Икономистите на се единни относно ползите и вредите от тавана на надценките.
„Това, което се предлага, толкова лъха на жив социализъм, че е впечатляващо как 30 г. по-късно на някого да му хрумва подобно нещо“, смята финансистът Любомир Дацов.
По думите му в проектозакона има неща, които са на ръба на закона, като това търговците да се делят на малки и големи. 10% надценка означава да накараш някой да продава на два пъти по-ниска цена, отколкото са му разходите, допълни Дацов.
„Нещата не са толкова крайни – говорим за един законопроект, който е за 17 стоки – един от 200 вида кашкавал и един от 200 вида хляб ще бъде с 10% надценка. Големите търговски вериги, бидейки монополисти в голяма степен на тези стоки от малката потребителска кошница, няма да бъдат сериозно засегнати“, е мнението на главният икономист на КНСБ Любослав Костов.
По думите му в други държави има таван на цените, което е крайна мярка, но в тавана на надценките има логика, защото ще засегне само крайната фаза на формиране на цената.