"Често си задаваме въпроса - кое е по-изгодно за България - валутен борд или въвеждане на еврото - категоричната ми позиция е за приемане на еврото у нас", каза пред "Нощен Хоризонт" доц. Йосиф Аврамов, доктор по икономика и доцент в департамент „Телекомуникации“ в Нов български университет.
"Рисковете пред България от неприемането на еврото са няколко - ние ще останем за дълъг период в Б отбора на страните от ЕС и то поне до 2030 та година няма да има друг свободен коридор.
След приемането на еврото за национална валута за нас ще има няколко предимства:
На пръво място това ще бъде членството на България в Съвета на министрите на финансите на страните от Еврозоната.
Втората причина, е че влизайки в еврозоната можем да бъдем сигурни, че ще имаме евтино външно финасиране и ще могат да ни изкупят две от вътрешните облигационни емисии и една външна, които не са били могли да се изкупят през 2022г.
В Белгия един от сюжетите върху монетите евро отбелязва годишнина от битката край Ватерло
Други ползи от приемането на еврото са елиминиране на валутния риск, по-ниска инфлация, по-тесни финансови връзки с другите членове на Еврозоната, по-високо ниво на чужденстранните инвестиции,по-дъбра международна интеграция и трансфер на най-добри корпоративни практики, подобряване на кредитния рейтинг на страната, по-ниски лихвени проценти - това ще го усетят и гражданите, които ползват потребителски и жилищни заеми", това поясни още за БНР доц.Аврамов.
Според доц. Аврамов заради политическата криза у нас се е забавила и Информационната кампания за въвеждане на еврото. У нас дори все още няма такав, пише се някаква стратегия, а това е трябвало да стане още през 2021 г.
Каква е визията на доц. Йосиф Аврамов за сюжетите на 8-те български евромонети. Неговите предложения за сюжет и дизайн на съответните номинали са синтезирани въз основа на изследванията му за над 2600 - годишната история на монетосеченето по българските земи, направено в монографиите му „Силата на парите“ и „България в преддверието на еврозоната“.
Според доц. Аврамов за сюжети на нашите евромонети може да се включат следните исторически моменти - монетата от 7- ми век пр.н.е. на тракийското племе дерони, златната монета на Цар Иван Асен Втори от 1230 г., която е първата монета, отсечена от български владетел.
На бъдещото българско едно евро той предлага да се постави лика на двамата братя равноапостоли и съпокровители на Европа Св.св. Кирил и Методий, а на две евро – на болярката Десислава, изобразена преди повече от 700 години от Боянския майстор (името му не е достигнало до нас) в Боянската църква – своеобразен символ на красотата на българката. (по подобие на Франция, където на френските евромонети от 1,2 и 5 евроцента е изобразена Мариан, което е сторено със същата цел).
Той е категоричен, че страната ни безусловно ще влезе в еврозоната, въпросът е кога ще стане. И дали ще използваме сегашния "зелен коридор", или ще има едно отлагане. Което може да стане чак след 2030 година, което би било жалко.
Доц. Йосиф Аврамов , доктор по икономика и доцент в департамент „Телекомуникации“ в Нов български университет:
Йосиф Аврамов е доктор по икономика и доцент в департамент „Телекомуникации“ в Нов български университет, където преподава редица предимно финансови дисциплини, в т.ч. финансов инженеринг, икономика на телекомуникациите, корпоративни финанси, банково дело, иновации в сферата на телекомуникациите, учебни предмети, свързани с европейските програми и използването на финансови инструменти в тях.
Той също е предприемач, консултант, трейдър, както и основател на сдружение, регистрирано в обществена полза – Консултантски център по европейски програми „Люлин“, и фондация, регистрирана в частна полза – Международен фонд „Център по приватизация и чуждестранни инвестиции в България“.
Член е на Управителния съвет на БТПП, а също е и съпредседател на Националната предприемаческа и занаятчийска камара. Членува и в два творчески съюза: на Съюза на учените в България и на Съюза на българските журналисти. Лектор е в Института за публична администрация при Министерския съвет, който е издал три от неговите книги.
Работил е в БНБ, в Министерството на финансите, както и като началник на управление „Финанси и инвестиции“ в Министерството на науката и висшето образование, а също и като старши съветник в Икономическата комисия на 36-ото Народно събрание. Автор е на книгите „Силата на парите“, „Корпоративни финанси“, „Използване на финансови инструменти от публичните субекти“, „Банков контрол“, „Митнически и данъчен контрол“, „Пари Кредит Борси“, „Теория и история на парите и кредита“, „Еврото – утрешните ни пари“ и др., както и на стотици статии в реномирани научни издания и в периодичния печат. Последната му книга – „България в преддверието на еврозоната“, е посветена на присъединяването на нашата страна през юли 2020 г. към валутния съюз ERM 2, както и към Банковия съюз.