На 27 октомври Народното събрание постави като основен приоритет приемането на еврото. На 6 декември беше подписано споразумението, с което започнахме да произвеждаме евромонети. Това заяви служебният министър на финансите Росица Велкова.
По думите и Министерски съвет прие 4 законопроекта, които са внесени в Народното събрание.
Законът за допълнение и изменение на БНБ е приет от комисия и се очаква тази седмица да влезе в зала на първо четене. Тази седмица на първо гласуване се очаква да бъдат приети от водещата комисия и промените в Кодекса за застраховане и в Търговския закон. Очакваме до края на година да влязат в зала. Четвъртият закон е свързан с мерките срещу изпиране на пари и очакваме да края на годината да бъде разгледан на първо гласуване, посочи Велкова.
Според служебният финансов министър до средата на януари четирите закона трябва да са приети и на второ гласуване.
През февруари очакваме Законът за еврото да бъде публикуван за 30 дневно обществено обсъждане. И след това да бъде обсъден в пленарна зала, каза още Велкова.
Тя уточни, че ще започне работа с кметовете и кметски намесници по въпроси, които интересуват обществото и бизнеса по отношение на еврото. И добави, че се подготвя сайт и създаването на безплатна телефонна линия, на които гражданите да задават своите въпроси.
Боряна Димитрова от Алфа Рисърч представи резултатите от проведено национално проучване за еврото.
Според нея недостатъчната информираност е основна причина за това 35, 8% от хората по-скоро да одобряват въвеждането на еврото, а близо 50% са против. Като аргумент за това тя подчерта, че нагласата при бизнеса е обратната - 64% одобряват, 33% са на обратната позиция.
Данните от изследването показват, че 1/3 от пълнолетните граждани одобряват въвеждане на еврото- 15% са категорично за, а 18% са по-скооро за. Полярно е мнението на 23% от хората, които не одобряват и на 27%, които са категорично против. Две трети от бизнеса – 47% напълно и 18 по скоро са за от бизнеса. Има пряка връзка между очакваните ефекти от въвеждането на еврото кореспондират с тези нагласи- 59% очакват позитивен ефект върху икономиката, а 61% - върху тяхната фирма. Два – три пъти по-ниски са песимистичните нагласи- 28% са скептични за последствията върху икономиката, а 18% - за ефектите върху компанията им.
Въпреки скептичността си, 59% от хората очакват по-лесно и удобно разплащане при пътуване в чужбина, 37% предвиждат увеличаване на търговията ни с други държави. Много повече- 2/3 от бизнеса очаква улесняване на търговията, всеки втори подчертава по-голяма стабилност и предвидимост на банковия сектор, както и на по-евтин кредитен ресурс, като са важни предпоставки за развитието на бизнеса.
Най-големите страхове на хората от еврото са: 69% са притеснени от измами и спекула, 57% допускат, че ще има надуване на цените от търговците и 55% са притеснени от инфлация. Въпреки притесненията си 1/3 от хората допускат, че ще има проблеми, но ще са краткосрочни и преодолими. Други 28% са убедени, че ако те бъдат предотвратени, или бързо овладени, ще променят нагласата им.
Най-песимистично настроени към еврото са хората с по-ниско образование, възрастните с по-ниски доходи, които живеят в по-малките населени места. По-образованите и с по-високи доходи от по-големите градове са оптимистично настроени.
В търсенето на причини за песимизма, изследването показва, че има връзка между песимизма и опасенията на хората от еврото са свързани с техния статут- 23% от пълнолетните българи никога не са били в страни от ЕС, 77% по-рядко, а 30% са били поне веднъж в годината. При бизнеса контактите са още по-интензивни – 46% от предприемачите на високи позиции редовно пътуват в страни от ЕС.
Близо 44% от гражданите са използвали евро през последната година, 37% са извършвали банкови преводи, всеки десети използва еврото като средство за спестяване а 9% - при продажба или наем на жилища, коли земя. Най-ограничен опит в използването на еврото – както от тях самите, така и от обкръжението им – имат възрастните хора, тези с основно образование и много ниски доходи, живеещи в селата. Над 75% от тях заявяват, че по никакъв повод досега не са използвали евро.
Въпреки опасенията си 60% от анкетираните българи смятат, че сравнително лесно ще се адаптират към еврото, 34% са на противоположно мнение. Очакванията към подробна информация за еврото са подредени така: 55% искат да знаят кой ще следи и санкционира за измами, 47% дали ще има фиксиран курс при обмяната на левове в евро и какъв ще бъде той, 46% – къде да сигнализират за некоректни търговци, и 46% ще има ли такси при обменянето на левове в евро, а 40% се вълнуват колко време цените в магазините ще се обявяват в двете валути и докога ще може да се плаща и в лева, и в евро.