Зарадвахме се на увеличението на минималната работна заплата. На ход е бюджетната комисия, която удължава 2022 г. Това е грешен подход, на ръба на конституцията. Това заяви Пламен Димитров, президент на КНСБ.
„Топката е в Министерски съвет. Ние сме умерени оптимисти, че ще надделее разума и нуждите на хората и бизнеса ще бъдат отразени от държавните мъже, които трябва да вземат решенията как ще изглеждат финансите на държавата”, смята той.
По думите му, по разчети на финансовия министър, увеличението на минималната работна заплата би трябвало да струва около 700 милиона лева на годишна база и това трябва да се види в бюджета, а него го няма.
По думите му няма как да искаме хора да работят в държавните системи със заплати, които са изостанали драматично поради ръста на цените: „Да припомня, че малката кошница е пораснала с 45%, а ние говорим за 15-20% увеличение.”
Според него държавата е по-лош работодател в сравнение с бизнеса: „Увеличението в частния сектор към септември приближава процента на инфлацията, той по-адекватно реагира и запазва кадрите си. В публичния сектор е 10%. Затова казваме, че сега трябва да се пипнат заплатите на тези, на които не са им увеличавали заплатите. РЗИ нямат грам увеличение, а и не само те.”
„Данъчната политика трябва да бъде преразгледана. Трябва да се запитаме 10% корпоративен данък върши ли толкова работа, колкото ни се иска, за сметка на ДДС? Трябва ребалансиране на преки-косвени данъци, за да са справедливи, както и повече облекчения на работещи семейства. Трябва да запушим всички дупки, които отворихме”, смята още той.
„Още има домати по сергиите по седем лева. Кое струва точно седем лева, че не ми е ясно? Има много подобни примери за ценообразуването у нас и кой следи за защитата на конкуренцията. Регулаторите в цялата си същност трябва да имат по-голяма функция, за да имаме по-малък ръст на цените”, отбеляза също Димитров.