Приносът на българското земеделие към брутния вътрешен продукт (БВП) на страната в началото на хилядолетието достига 10 процента, като с годините този дял постепенно намалява. През 2021 г. той е 3,7 процента, което индикира отслабващото значение на селското стопанство за цялото развитие на икономиката. Това каза Даниела Димитрова от Центъра за икономически изследвания в селското стопанство (CAPA) при представянето на обзор на българското земеделие и прогнози за развитието на някои земеделски производства, направен съвместно с Божидар Иванов от Институт за аграрна икономика (ИАИ), цитирана от БТА.
Според нея причините трябва да се търсят може би не толкова в силното развитие на останалите икономически сектори в страната ни, колкото в слабия прогрес, който земеделието у нас проявява в годините на членство в ЕС.
"След присъединяването на България към ЕС от 2007 г. получихме възможност за приложение на Обща селскостопанска политика (ОСП) и подпомагане на земеделието ни чрез субсидии", напомни Димитрова по време на международната научна конференция "Аграрната икономика – в подкрепа на земеделието", която се провежда днес и утре.
Тя обясни, че показател за ефективността на субсидирането в земеделието е възвращаемостта в добавена стойност на всяко вложено евро, но стойностите в този показател са по-ниски от очакваното и варират през втория период на приложение на ОСП между 1,15 и 1,65 като коефициент. По думите на Димитрова това показва, че всъщност субсидиите подпомагат и подкрепят доходите на земеделските производители, но в много по-слаба степен допринасят за прогресивното развитие на производителността в сектора.
Относно степента на самозадоволеност представените данни индикират добри нива, но това е общата картина. Когато тя се раздели на различните сектори, се виждат силни диспропорции и зависимост от вноса, главно при производството на плодове и зеленчуци, мляко и месо. "Тези сектори изискват сериозни мерки, за да не изгубим българския традиционен вкус", подчерта Димитрова.
Според нея потенциалът на българското земеделие е много по-голям от този, който се показва. Това се дължи на добрите природни условия и достъпа до единния европейски пазар, като е много сериозна необходимостта от инвестиции и технологично обновяване. "Критичен за България стана въпросът за повишаване на производителността и на добавената стойност. С изключение на стопанствата, отглеждащи полски култури, можем да кажем, че млечното и месното животновъдство са в тежка ситуация и това се дължи на слабата степен на интеграция по веригите на доставки и влошената ефективност", каза Димитрова. По думите ѝ европейското подпомагане допринася за повишаване на доходите на земеделските стопани и капитализацията в стопанствата, но в по-слаба степен позволява да се повиши продуктивността и конкурентоспособността на нашето земеделие.
Прогнозите на CAPA за производството на зърнени и маслодайни култури, мляко и месо през следващите 4 години са за очаквана динамика на площите от петте зърнени и маслодайни култури – пшеница, ечемик, рапица, царевица и слънчоглед. "Тяхната реколтирана площ през 2021 г. е 2,77 млн. хектара, като не очакваме сериозна промяна както в структурата на площта, така и в нейния размер", коментира Димитрова. По отношение на производството, което през 2021 г. е 13,5 млн. тона, според прогнозите през следващите години се очаква растеж, който може да достигне 14-14,5 млн. тона, благодарение на силното производство на пшеница и царевица.
Относно цените, които през миналата и настоящата година достигнаха рекордни нива при всички зърнени и маслодайни култури, очакванията са през следващите 4 години те да се запазят високи.
За животновъдството Димитрова каза, че очакват през следващите години поголовието от млечни крави да намалява. Тя отдаде това основно на структурните проблеми в производството, големия брой на малките и средните стопанства. Същото важи и за сектора на млечното овцевъдство. "Прогнозираме, че през 2025 г. броят на млечните крави ще е 189 000, а на овцете – 810 000", уточни Димитрова. Оттук следва и прогнозата за спад в производството на краве мляко до 786 000 тона през 2025 г.
При изкупните цени също се забелязва значителен растеж, но той се случва с по-бавни темпове. По думите на Димитрова ситуацията остава критична за средния клас стопанства, които гледат между 50 и 200 животни и разчитат изцяло на закупен фураж.
Според данните производството на свинско и пилешко месо през 2021 г. е покачило нивата си, съответно до 83 000 и 107 000 тона. Очакванията са за растеж съответно до 85 000 и 110 000-112 000 тона.
Противоположна е проекцията на производството при говеждото, телешкото, овчето и агнешкото месо. Прогнозата е поголовието да намалява и кравите да бъдат 129 000 животни и надолу през 2025 г. "В сектора са налични много проблеми, свързани с ниската възвръщаемост, слабата производителност, влошената ефективност, ниската интеграция по веригата на стойността", обясни Димитрова.
Що се отнася до цените на всички видове меса, те достигнаха рекордно високи стойности през настоящата година. Според данните през септември покачването на цените на свинското месо е с 21 процента на годишна база, при пилешкото - 43 процента, при говеждо и телешко – с 48 процента.
"Като заключение можем да кажем, че предизвикателствата, свързани с растящите разходи за производство, с пазарните смущения, които задълбочават проблемите с конкурентоспособността и ефективността на стопанствата, са основните причини да очакваме редукция на броя на млечното и месодайното поголовие в средносрочна перспектива. Растящите разходи за изхранване на животните наред с по-бавното повишение на изкупните цени на млякото също ще задълбочат проблемите в сектора", заключи Димитрова.