Провокирането на политическа нестабилност на Запад е един от топ интересите на Кремъл. Американски доклади твърдят, че Москва е вложила 300 милиона долара от 2014 г. насам в усилия за предизвикването на такава. Наред с кампаниите за дезинформация и намесата в изборите Путин сега има нова тактика за посяване на политически разногласия: енергийна война. Това се казва в коментар на Тим Гослинг от авторитетното списание "Foreign policy" ("Външна политика"), цитирано от "Марица".
Като средство за предизвикване на политически смут, енергийната война работи. Тя спомогна за главоломния скок на инфлацията в цяла Европа. Правителствата се борят да осигурят алтернативни доставки, и се подготвят за най-лошия сценарий - Русия да врътне напълно газовите кранчета през зимния отоплителен сезон.
Централна и Източна Европа са най-уязвимите региони на Европа за тактиката на Путин поради по-ниското им икономическо развитие и високата им зависимост от руската енергия. Миналата година руският газ представляваше 55% от общото потребление на газ в Чехия, 68% от общото потребление в Словакия, и 79% от потреблението на газ в България.
Десетки хиляди хора изпълниха емблематичния Вацлавски площад в Прага на 28 септември, за да поискат правителството да подпомогне хората на фона на енергийна криза, която накара сметките на домакинствата да скочат до небесата. Страховете на обикновените хора се използват от екстремистки маргинални политически сили, които призоваха Чехия да спре подкрепата си за Украйна и да се върне на масата за преговори с Русия за доставки на газ.
Висши чешки служители, като председателя на парламента Маркета Пекарова Адамова, която призова хората с високи сметки за отопление да намалят градусите на парното и да си сложат пуловер тази зима, предупреждават, че руският президент Владимир Путин използва влиянието си върху енергийните доставки на Европа, за да създаде паника и тества решимостта на населението.
Протестите са знак, че в Централна Европа стратегията на Кремъл работи.
Москва води енергийна война срещу Европа от месеци, уж в отговор на санкционния режим на Запада. Путин даже се закани, че може да спре всички доставки, за да остави Европа да „замръзне“ през зимата. „Няма да доставим нищо, ако това противоречи на нашите интереси“, каза той.
Чешката република и Словакия са на предната линия на енергийната война и рискът от вътрешнополитическа нестабилност нараства, тъй като цените и страховете от недостиг по време на зимата нарастват. Въпреки че засега остават твърди в подкрепата си към Украйна, съществува риск тя да бъде отслабена. В стремежа си да зависят по-малко от Русия, тези страни се опитаха да диверсифицират своите доставчици на газ. Чехите наскоро закупиха нова платформа за втечнен природен газ в Нидерландия и се надяват, че горивото от Норвегия и Белгия ще помогне да се компенсира недостигът от Изтока.
Словакия също разшири мрежата си от доставчици и след като изгради нова връзка с Полша, би трябвало да може да получава газ, който трябва да започне да пристига през нова полска връзка до Норвегия.
Прозападното правителство на България вече стана жертва на тези вътрешни притеснения, което доведе до вот на недоверие, който отстрани премиера Кирил Петков от поста – оставяйки вратата отворена за нелиберални, проруски партии, които потенциално да запълнят вакуума.
Използвайки лостовете си за влияние върху доставките на газ за страната, Русия отряза напълно България през април. В съответствие с плана на Кремъл сега изглежда София се връща под влиянието на руския газов гигант „Газпром“.
Подобна нестабилност сега заплашва правителствата на Чехия и Словакия, тъй като антисистемните, проруски партии се стремят да се възползват от гласоподавателите, у които умишлено се насаждат страхове, че може да останат на студено през зимата. Управляващата коалиция в Словакия се разпадна в началото на септември след месеци на ожесточени вътрешни борби, предизвикани от спор относно схема за държавна подкрепа за домакинствата. Така правителството в страната продължава да изглежда уязвимо, лишено от мнозинство в парламента, и се смята, че скоро ще падне.
Нелибералните сили правят всичко възможно да вдигнат залозите в Братислава. Бившият словашки министър-председател Роберт Фицо, силен популист, който доминираше словашката политика, докато загуби властта преди две години след убийството на журналист, и който беше обвинен в управление на организирана престъпна група, пусна петиция, призоваваща за предсрочни избори.
Документът дори стигна до Конституционния съд на страната. Заплахата, която Фицо представлява за демокрацията в Словакия и прозападните позиции на страната, е осезаема. Той бе начело на протести срещу ваксините по време на пандемията, и именно той поиска край на подкрепата на Братислава за Украйна, като сравни разполагането на войски на НАТО в страната с нейната окупация по време на Втората световна война.
„Последиците от войната в Украйна и енергийната и инфлационната криза помагат за отслабването на либералния блок“, каза Григорий Месезников от базирания в Братислава Институт за обществени въпроси пред „Форин полиси“. „И това насърчава Фико да се опита да предизвика избори.“
В Чешката република петпартийното коалиционно правителство също започна да усеща недоволството на уязвимите демографски групи от обществото, които се опасяват, че могат да останат на студено тази зима. Протест срещу чешкия премиер Петр Фиала събра над 70 хиляди души в Прага на 3 септември, за да изразят недоволството си срещу бавния отговор на неговото дясноцентристко правителство на енергийната криза.
Данните сочат, че процентът на чехите, живеещи под прага на бедността, се покачва драстично, като впечатляващите цени на енергията спомагат за повишаване на инфлацията до над 17 процента през август.
В комбинация с държавна помощ за 350 000 украински бежанци и широко разпространена дезинформация, Ленка Бустикова, доцент в Оксфордския университет и анализатор към Центъра за анализ на европейската политика, предупреждава, че тези условия са „създали идеална почва за развъждане на политиката на негодувание“, се казва още в анализа.