Държавна помощ за овладяване на цените - добри ли са мерките? Тази тема бе дискутирана в предаването "Референдум" по БНТ.
На основния въпрос в предаването - "Към кого трябва да са насочени мерките на правителството за подпомагане на хората във връзка с инфлацията", 63% от анкетираните отговарят "Към всички", 35,5% - само към нуждаещите се, а 1,5 на сто са без мнение.
Ще проработят ли предложенията на стойност 2 милиарда лева и ще дадат ли желания ефект за справяне с кризата?
Има мерки, които трябва да бъде за всички. Малките и средни фирми трябва да оцелеят в тази криза. Ние сме много бедни. 1200 лева е издръжката на един човек и тези пенсионери, които взимат повече ще оцелеят. Това заяви финансовият анализатор Мика Зайкова.
По-добре да се увеличи доходът на домакинството, вместо да се пипат отделните сектори, смята Стоян Панчев от Института за пазарна икономика.
Факт е, че мерките са насочени за компенсиране на засегнатите от кризите. Има голяма инфлация, привнесена отвън. Пенсионерите са най-потърпевши от кризите в страната. Мерките са антиинфлационни, подчерта икономистът от Института за пазарна икономика Петър Ганев.
От разчетите се вижда, че в страната имаме реален икономически растеж. Това означава, че и заплатите могат да растат и то над нивата на инфлацията, каза икономистът Георги Ангелов.
През цялата 2021 г. имахме ръст на доходите, който изпреварваше инфлацията. Добрият начин за увеличаване на доходите е чрез намаляване на данъчното бреме, смята Панчев.
По думите на Зайкова трябва да се въведе необлагаем минимум върху доходите, особено при хората с ниски работни заплати.
Стоян Панчев предложи да се качи до максимума прагът на необлагаемия минимум за фирмите от 166 000 лева.
Зайкова възнегодува, че цената на хляба вече е 2,50 лева. Тя предлага да се въведат религуруеми цени на хляба. Според нея с мярката за намаляването на ДДС, цената би паднала на 2,30 лева, но не и да стане 2 лева. В същото време идват и цените на водата. Доходите на българите трябва да се доближат до средноевропейските.