Инфлацията минира растежа на икономиката и реалните доходи, защото демотивира спестяването и обърква изчисленията, а оттам инвестициите на предприемачите и гражданите.
Инфлацията е най-НЕдемократичният данък, защото скрива реалната цена на войната и виновника за обезценката на доходите ни - централните банки, които печатат трилиони като обезумели. Нали ужким всичко бе под контрол и оскъпяването на живота беше “временно” явление, както ни обещаваха властелините на парите?
Удобна изкупителна жертва на обедняването ни стават “спекулантите”, а крадецът вика дръжте крадеца. Всъщност, заради огромната парична маса растат цените на буквално всички стоки. И днес всички с вас “спекулираме” колко точно процента по-малко ще можем да купим с парите си в края на годината - 15%, 20% или 30%… Действително производителите на оръжия и някои ресурсни компании печелят, защото приходите им надвишават разходите, но огромната част от домакинства и бизнес страдат, защото са в другата хипотеза - разходите им надхвърлят доходи и приходи. А средната класа се топи с минути, заяви пред Референдум Кузман Илиев от СИПП.
Освен това инфлацията е форма на регресивен данък - поскъпване на стоките удря повече по-бедните хора, бидейки по-голям дял от техните доходи и спестявания.
Европейската централна банка създаде огромна инфлация, за да финансира Зеления преход към нисковъглеродна икономика, но това повиши цената на “конвенционалните” редкоземни елементи, изкопаеми горива и индустриални метали - а те са ключови за производството на батерии, перки и фотоволтаици. В това е и трагичният парадокс: че освен, че не е постигната целта, междувременно сме обеднели драстично.
Замразяването на крайни цени в магазина при ръст на разходите за производство води до дефицит и черен на пазар именно на стоките на засегнатите от регулацията. Така е било по времето на император Диоклециан в Рим през 3-4 век, така е и днес.
Намаляването на ДДС за някои стоки, може да не намали крайната цена в магазина, но ще забави покачването й и ще остави перспектива за печалба у предприемачите, които в условия на каскада от покачващи се разходи, иначе биха излезли от пазара. А това би означавало по-малко предлагане на стоки и услуги и оттам по-високи крайни цени. С една дума - обедняване.
Системните решения: спешно спиране на печатницата за пари и нормализиране на лихвите, поддържани нулеви над десетилетие. Целенасочено и бързо създаване на собствени енергоносители и стратегически ресурси, тоест изграждане на енергийна и ресурсна сигурност - вместо късогледо енергийно-икономическо харакири.
Всичко друго е козметика и няма да промени структурно тежката ситуация, в която сме влезли.