Растеж от близо 3 процента тази година и двуцифрени стойности на инфлацията в България прогнозира екипът на Международния валутен фонд, който проведе редовната си мисия у нас в периода 5-15 април, съобщи БТА.
Предвид несигурната среда, икономическата политика е изправена пред сериозни предизвикателства. Въпреки че възстановяването от предизвиканата от пандемията криза се установи трайно, войната в Украйна се очаква да има сериозно икономическо въздействие, включително чрез забавяне на растежа и ускоряване на инфлацията, заяви ръководителят на екипа Жан-Франсоа Дофан на заключителна пресконференция в София.
На нея бяха представени предварителните изводи на експертите, които проведоха т. нар. консултации по член IV от Учредителния договор на МВФ.
Сред другите посочени рискове за икономиката бяха повторно засилване на заболяемостта от Ковид-19, продължителни прекъсвания на веригите за доставки и по-бързо от очакваното затягане на глобалните финансови условия.
Според експертите фискалната политика трябва да продължи да предоставя адекватна здравна и икономическа подкрепа, да адресира нуждите, произтичащи от войната, и да отчита неизвестността, като същевременно се стреми да избягва про-инфлационен натиск. Банковият сектор е добре капитализиран, но предвид неблагоприятната среда, финансовата политика трябва да остане бдителна, препоръчват от мисията на МВФ.
В същото време политиките трябва да адресират дългогодишните структурни предизвикателства, особено във връзка с повишаването на жизнения стандарт, намаляване на неравенствата и подкрепа на зеления преход. Дофан изтъкна, че Планът за възстановяване и устойчивост, подкрепен от европейски фондове, има решаваща роля. Подкрепяме съсредоточаването на усилия на властите върху подобряването на управлението и борбата с корупцията, посочиха от екипа на МВФ.
Според експертите българската икономика е показала устойчивост, преминавайки през поредица от шокове. Войната в Украйна обаче внезапно е помрачила перспективите и значително е увеличила несигурността. Икономическите последици от войната ще се материализират предимно чрез по-високи цени на суровините, по-ниско търсене от страна на търговските партньори и въздействие на несигурността върху инвестициите, като едновременно с това трябва да се подкрепят и бежанците. Високата енергийна зависимост от Русия представлява сериозна уязвимост. От друга страна, финансовият сектор има много малка пряка експозиция към Русия или Украйна. Предвид бързото развитие на събитията, е трудно да се предвиди мащабът на въздействието на войната, смятат от Фонда.
От там препоръчаха промени, които могат да се приемат с преразглеждането на бюджета в средата на годината.
Въз основа на нашите макроикономически предположения бюджетът за 2022 г., приет през февруари, ще доведе до фискален дефицит от около 3 процента от БВП на касова основа, който е сходен с дефицита от миналата година. Тази политика постига добър баланс между подкрепата за възстановяването предвид отрицателното въздействие на войната в Украйна и стремежа да не се подхранва инфлацията. Ще бъде необходимо да се приложи гъвкав подход при планираното преразглеждане на бюджета в средата на годината, тъй като могат да се появят нови нужди и приоритети и да се материализират рискове. Това може да наложи промяна на приоритетите и евентуално разхлабване на фискална позиция в по-голяма степен от планираното към момента, което ще позволи и ниското ниво на публичния дълг, заяви Дофан.
Мисията на МВФ подкрепя преориентацията на настоящия бюджет към повече публични инвестиции, но предупреди, че стартирането на новите проекти може да се наложи да стане поетапно. Освен това, според експертите, политиката към заплатите трябва да се основава на цялостен преглед на заплатите и заетостта в публичния сектор.
Актуализацията на бюджета трябва да отчете новите нужди, възникващи от войната в Украйна, например по отношение на продоволствената сигурност и предоставянето на решаваща подкрепа за бежанците. Освен това, за да се отчетат евентуални непредвидени разходи, актуализираният бюджет също ще трябва да увеличи резерва за непредвидени разходи.
На този етап от възстановяването и предвид недостига на работна ръка, който се появява отново в някои сектори, експертите на МВФ подкрепят постепенното премахване на схемата за задържане на работни места "60/40", "която изигра ключова роля по време на ковид кризата, но изглежда вече не е необходима".
Цялостният преглед на пенсионната система би спомогнал за разработването на реформи, насочени както към нейната устойчивост, така и към осигуряването на адекватно ниво на пенсиите, смятат още те.
От мисията на МВФ препоръчват фискална предпазливост, като мотивират това със застаряването и свиването на населението, режима на паричен съвет и необходимостта от запазване на буфери в светлината на несигурната външна среда. Също така временното намаляване на ставките на ДДС за избрани стоки и услуги, въведено като мярка за подкрепа в условия на ковид пандемията, трябва да бъде преустановено, тъй като то няма целеви характер и е регресивно, каза още Дофан.