Конфедерацията на независимите синдикати в България подкрепя всички цели на изпълнителната власт за ръст на минималната заплата по начин, който да позволява нейният размер да бъде достатъчен за издръжката на един работещ и семейството му. Това се казва в отворено писмо от КНСБ до вицепремиера, министър на финансите и председател на Националния съвет за тристранно сътрудничество Асен Василев, разпространено от пресцентъра на синдиката.
Реакцията на КНСБ е по повод отвореното писмо от работодателските организации АИКБ, БСК, БТПП, КРИБ и ССИ, в което те настояват вицепремиерът Василев да им се извини заради реплика в спора им за размера на минималната работна заплата.
Това е наше дългогодишно искане, което мотивираме на всяко тримесечие чрез изследването "Заплата за издръжка", заявяват от КНСБ. От синдиката припомнят, че едва 30 на сто от наетите по трудово и служебно правоотношение получават заплата, която да е равна или по-висока от размера на "Заплатата за издръжка". Това налага провеждането на спешна догонваща политика по доходите. Част от тази политика е и минималната заплата.
За нас това са справедливи и достойни искания, които вицепремиерът, министър на финансите и председател на НСТС г-н Асен Василев защити по време на заседанието на НСТС на 27.01.2022 г., заявяват от КНСБ.
В същото време от синдиката настояват да видят визия от изпълнителната власт за възходяща конвергенция и достигане на равнища на БВП и доходите в размер на 60 на сто от средноевропейските нива (паритет на покупателна способност), както и за ръст на доходите на работещите в бюджетната сфера с минимум 10%, а на "работещите на терен" с минимум 15%.
КНСБ напомня, че приходите в бюджета идват основно от данъци, плащани от гражданите. През 2021 г. едва 3,1 млрд. лв. са постъпили в хазната от данък върху печалбата и цели 23 млрд. лв. от облагане на трудови възнаграждения, ДДС и акцизи. Въпреки това, национално представителни работодателски организации продължават да спекулират и твърдят, че българският работник не заслужава дори най-ниската в Европейския съюз минимална работна заплата, посочват синдикалистите.
Според КНСБ минималната работна заплата в България трябва да бъде равна на "Заплатата за издръжка", която пък отразява необходимите средства на всеки работещ, за да посрещне своята издръжка на живота. Издръжката на живота е свързана с потреблението, а заплатата за издръжка с труда и неговото възмездяване. Следователно, логично е МРЗ да бъде и заплата за издръжка и да осигурява издръжката на живота, се посочва в писмото.
При всяко увеличение на МРЗ работодателските организации твърдят, че ни очаква спад на заетостта, въпреки че данните през последните няколко години напълно опровергават тези опасения. Не само това, мнозинството от емпиричните изследвания по темата отричат съществуването на такава зависимост, дори напротив - нарастването на МРЗ стимулира ръста на заетостта, потреблението и икономическия растеж, заявяват от КНСБ. Като добри примери от последните месеци се посочват Словакия, където МРЗ за 2021 г. бе фиксирана на 57 на сто от средната за страната, а в Испания се заложи средносрочна цел от 60 на сто минимална заплата спрямо СРЗ. За сравнение, в България това съотношение е около 42-44 на сто в продължение на 10 години, а в страни като Северна Македония и Сърбия, които не са членки на ЕС, МРЗ е по-висока спрямо България с около 20 процента. Разликата между най-високата МРЗ в ЕС (Люксембург) и най-ниската такава (България) е 7 пъти, отбелязват от КНСБ.
На този фон производителността на труда на един зает вече е 50,8 на сто от средното европейско ниво, или разлика от едва 1,9 пъти. Всъщност, според данни на МФ от есента на 2021 г., производителността на труда през изминалата година е най-висока спрямо предходните 6 години, а вътрешното потребление продължава да бъде основния двигател на растежа, а не частните инвестиции, заявяват от синдиката. Припомнят, че изминалата 2021 г. беше първата, в която работещите на минимална заплата загубиха реална покупателна способност от цяло десетилетие насам. Нещо повече, бизнесът често има "монопсонна" сила на пазара на труда в малките общини и плаща по-ниски заплати от пазарните, тъй като пазарът е отдавна несъвършен.
От КНСБ цитират изследване на Евростат, според което в периода 2010 - 2015 г., 83 на сто от предприятията в България са декларирали, че не са осигурявали никакво обучение на своите служители. Най-често посочваната причина е, че са си намерили работна ръка с необходимите умения и не е необходима допълнителна квалификация. Това по никакъв начин не кореспондира с публичните изяви от последните дни, смятат синдикалистите. Точно обратното, според изследване на БСК от 2012 г. 80 на сто от българските работодатели са със средно или по-ниско образование, а от проведените анкети става ясно, че изключват вариант, в който работникът им да знае повече от тях. Според изводите от същото изследване бизнесът е готов да приеме на стаж ученици или студенти само ако са си платили за това и знаят два чужди езика, имат отлични компютърни умения и дълъг стаж по специалността.
В заключение, посочват от КНСБ, всеизвестно е, че част от бизнеса се опитва да надхитри системата. Една държава е толкова богата, колкото е богат нейният най-беден работещ гражданин. А в България бедните и работещи граждани са много. Минималното възмездяване на работещите в България трябва да осигурява необходимата издръжка за техните семейства, е позицията на синдиката.