Масови далавери със сделки за зърно

Тон жито на светло, още толкова - на черно в склада. По тази схема работят много от играчите в зърнения бранш, показа разследване на "Стандарт". Играта на криеница с данъчните изнерви държавата.

Много скоро се очаква наказателната акция срещу хората, които със сделки на черно и скрит ДДС здраво ощетяват хазната. "Сметките в зърнения бизнес не излизат. Някой лъже, и то с десетки милиони", заяви преди седмица вицепремиерът Симеон Дянков в интервю за "Стандарт". Той се закани до края на годината да има удари срещу някои от най-големите производители и търговци на зърно. Това стана малко след като гръмна захарната афера с Гриша Ганчев.

Думите на Дянков хвърлиха в паника от босове до дребни риби сред производители, мелничари и хлебари. Всеки от тях започна да прехвърля топката в чуждия двор. Собствениците на най-големите фирми твърдят, че те изнасят жито с кораби и не се занимават с кокошкарски номера. Според тях сивият сектор е при търговците и по-дребните производители. Точно обратното, сделките на черно ги правят босовете, контрираха търговци.

Сивата икономика в хранителния бранш започва от зърнопроизводителите, твърди Ангел Борисов от Монтана, който изкупува продукция от местните фермери. Според него слабият контрол на държавата в лицето на данъчните служби е истински попътен вятър за бизнеса им. Досега изглеждаше, че е невъзможно всичко да се сложи на масата и за всеки кг зърно те да издават документ, смята Борисов. Той разкри и една от схемите за игра на черно. Зърнопроизводителите получават по 400-500, дори 600 кг зърно от дка пшеница например, но осчетоводяват по 250-300 кг. Някои пишат фактури за продажби на тези количества, но останалите продават без документи. Цената на това зърно изобщо не е по-ниска от тази на редовното, а си е борсовата. Фактът, че разплащания в брой може да стават до 15 000 лв., устройва играчите. Така 15-20-тонни камиони се търгуват още на нивата кеш.

Зърнопроизводителите "играят" и със зърното, което остава при тях като рента за собствениците на земя. Повечето от тях, пръснати из градовете в цялата страна, не искат зърно в натура, а пари в брой. И производителят го продава, също без фактура, за да получи пари за разплащане. Колко обаче е това количество, не може да му се хване краят. Продадено, зърното по този начин повлича и търговеца. Той търси фалшиви фактури, за да си вземе ДДС. Ако може, също продава без фактура. Така зърното стига до мелничаря и хлебаря. Ако се е снабдил с брашно без ДДС, то хлябът им излиза по-евтин. По тази причина хлебопроизводители се оплакват от години, че конкуренти предлагат самуни на дъмпингови цени, които са непостижими, ако се плащат всички данъци.