Най-засегнати от трансформацията, вследствие на Зелената сделка, са въглищните региони. "Думата затваряне не е съвсем точна. За тях трябва да се предвиди нов живот", каза служебният министър на енергетиката Андрей Живков, който участва в конференцията "Зеленият преход - решения и предизвикателства за България". Според служебния министър това трябва да са проекти за газово базирани мощности, които в по-далечна перспектива ще работят и на водород, както и възобновяеми енергийни източници и други.
На най-сериозното климатично предизвикателство, пред което стои човечеството, Европейският съюз отговори със Зелената сделка. Европейската комисия пое ангажимент стъпките по осъществяването й да бъдат съпътствани от повече ангажименти в социалната сфера, за да може преходът да се осъществи плавно и справедливо, добави Живков.
Зеленият преход заема водещо място и в Националния план за възстановяване и устойчивост, визирайки 38,1 процента от общите предвидени разходи, посочи служебният министър. Така страната ни допринася за постигането на общоевропейските цели за постепенна декарбонизация.
Министерството на енергетиката разбира важността на тази амбициозна политика за климата и подкрепя мерките на ЕС по пътя на икономика с нулеви емисии на парникови газове до 2050 г., добави служебният енергиен министър. Той изтъкна, че в същото време се отчитат спецификите на всяка една държава в рамките на ЕС. Подкрепя се и необходимостта от целенасочени мерки и стимули за промяната. Същевременно страната ни е на позицията, че не трябва да се ограничава правото на държавите членки сами да определят безвъглеродни и беземисионни решения, съобразени с енергийния микс и гарантиращи енергийната им сигурност. Отделните решения трябва да съответстват най-добре на националните нужди - икономическата ефективност, техническата приложимост и социалната приемливост.