„Драстичното покачване на цената на електрическата енергия особено на свободния пазар съсипва българската индустрия. Смятаме, че цената няма да се успокои. Настояваме поне 50% от цената, която е над пазарната, определена от КЕВР – 119 лева, да бъдат във вид на компенсации за стопанските потребители, които са на свободния пазар“. Това каза пред БНР Добри Митрев, председател на Българската стопанска камара (БСК), по темата за високите цени на тока.
По думите му, ако ситуацията продължи и няма компенсация от страна на държавата, бизнесът е обречен на фалити.
С коментар по темата пред БНР се включи и Еленко Божков, енергиен експерт, член на стратегическия съвет към президента:
„Компенсации са напълно възможни. Свръхцените водят до свръхпечалби. Парите могат да се вземат от печалбата от дивиденти на АЕЦ „Козлодуй“ и бизнесът да бъде компенсиран до март 2022 година. При битовите потребители нещата ще изглеждат по-различно, освен ако не се преодолее възможното увеличение на цената на тока от януари 2022 година“.
Според Божков около 1,3 млрд. лева ще бъдат необходими за компенсиране на бизнеса, според Митрев ще са нужни по-малко пари.
„Има решения, които държавата може да вземе и да облекчи този шок в цените на електрическата енергия. Бизнесът ще запази заетостта на хората, доходите им, това ще намали инфлационния натиск... Като не можем да заплащаме енергията, това означава затворени предприятия, закриване на хиляди работни места, натоварване на социалната система, катастрофа за държавата“, допълни председателят на БСК.
Божков настоява за незабавна промяна в управлението на Българската независима енергийна борса.
„Радикална промяна в управлението на енергетиката... Важен момент е да се търси начин да се договори с ЕК отлагане на спирането и продължаване на живота на въглищната енергетика в България... България е саката откъм енергийна дипломация“.
Митрев очерта какви промени трябва да бъдат направени дългосрочно:
„Трябва да си отговорим ясно на въпроса дали сме част от зелената сделка. Ако сме, с какво и кога компенсираме този недостиг на енергия, на каква цена, с какво ще заместим тези мощности като енергия, с какво ще заместим работните места, с какво ще запазим своята относителна енергийна независимост. На тези въпроси трябва да се отговори с мислене, със стратегия, със срокове, с финанси насреща“.