КНСБ настоява доходите в България да се увеличават ударно преди и след влизането на страната в Еврозоната. Това заявиха лидерът на КНСБ Пламен Димитров и икономистът от КНСБ Любослав Костов на пресконференция, на която бяха представени данните на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ за заплатата за издръжка.
Пламен Димитров припомни, че КНСБ настоява за ускорен ръст на заплатите (средногодишно с 12.5 на сто), като предимствено нараства минималната работна заплата (средногодишно със 17.5 на сто). Това ще ни осигури постигането на съотношение минимална-средна работна заплата 50 на сто към 2025 г. Така и поне половината от наетите работници и служители ще получават "заплата за издръжка" към 2022-2023 г.
Според синдиката средната работна заплата трябва да стане 2450-2560 лева през 2025 г., а минималната - 1239 лв. Нетният месечен доход на работещ човек, живеещ сам, трябва да е поне 1069, 25 лв., за да може да покрие разходите за издръжка, включващи храна, жилище, образование, здравеопазване, облекло, транспорт. Брутната заплата за издръжка е от 1378 лв., сочат данните на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ, представени днес.
От 1 януари 2021 г. минималната работна заплата за страната се увеличи с 6.5 на сто (от 610 на 650 лв.). През първо тримесечие 2021 г. съотношението на МРЗ спрямо СРЗ е от 44.5 на сто. В момента съотношението на минималната работна заплата спрямо заплатата за издръжка за семейство от 2 възрастни, работещи, + 1 дете до 14 г., е от 52.4 на сто.
От КНСБ предупредиха, че настоящата ситуация показва, че обхватът на броя на наетите на минимална заплата продължава да нараства. В определена степен, нарастването на броя е следствие от увеличаването на размера на минималното възнаграждение, но не трябва да се изключват всички наети в ниско платени икономически дейности, които са близо да размера на минималната работна заплата, както и тези, които са част от сивия сектор. В края на март 2021 г. назначените на минимална заплата достигат 493 012 души и това представлява 21.8 на сто от всички наети, при 20.1 на сто през същия период на 2020 г.
Нарастването е с около 40 хил. души за годишен период. Най-много наети на минимална заплата са в строителството - 36,4 на сто, в " Транспорт, складиране и пощи" - 30.7 на сто, " Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети" - 30.4 на сто, "Административни и спомагателни дейности" - 33.8 на сто.
Равносметката за изминалите 10 години показва, че повече от два пъти нарастват средната работна заплата (с 127.7 на сто) и минималната работна заплата (154.2 на сто), но независимо от тези постижения техните стойностни изражения гарантират на България последното място в класацията сред всички страни членки на ЕС, анализират от КНСБ. Наред с това, общо ценовото равнище през 2020 г. в България представлява 56 на сто от средното равнище за ЕС-27 (по паритет на покупателна способност, по данни на Евростат).
Групата на хранителните стоки представляват 81 на сто от средните европейски нива. Докато в Румъния ценовите нива представляват 55 на сто от средните европейски нива, то хранителните стоки са 66 на сто. В Полша ценовите нива представляват 58 на сто от средните европейски нива, но само храните са 68 на сто. При тези ценови нива България продължава да заема последно място по размер на доходи и работни заплати, посочиха от КНСБ. Любослав Костов припомни изследването си, че работещите българи на минимална работна заплата могат да си купят най-малко хляб, сирене и др. основни хранителни продукти в ЕС.