Смяната на ръководството на Българската банка за развитие (ББР) вече е факт от днес в 14 часа, разписах документа за уволнението на двамата членове на Надзорния съвет на банката. Това не са трудови отношения, аз като принципал имам право да ги уволня и да оставя банката без надзор за срок до шест месеца. Това каза в предаването "Лице в лице" по БТВ служебният министър на икономиката Кирил Петков.
Трябваше да си отговоря на въпроса искам ли да изчакам одобрение от БНБ или да реагирам още днес и да спра риска за публичните средства, който би могъл да съществува с настоящия надзор. Тези осем компании, които са получили близо 1 млрд. лева кредити от ББР, са притеснителни не само с размера на кредитите, а и с тяхната история, а топ 20-те клиенти са получили 1,8 млрд. лева, което е почти 90% от средствата, предназначени за нефинансовите и непублични дружества. Т.е. 90% от парите, които е трябвало да отиват към малкия и среден бизнес, са отивали към 20 фирми. Не можех да поема риска, че още един кредит от 100 млн. лева ще бъде одобрен, докато чакам одобрения от БНБ, заяви Петков.
В момента всеки свеж лев, отпускан от държавата трябва да се даде целенасочено в българската икономика, добави той.
За мен не е важно само да сменим едни хора, но исках да покажа нов метод. Затова изслушването на членовете на Надзорния съвет на ББР беше публично. Новите ни акционери са българските граждани. Всяко едно такова решение трябва да е прозрачно, подчерта икономическият министър.
Той обяви, че ще внесе нов устав на ББР, според който банката да не може да дава повече от 5 млн. лева кредит. Нямам нищо против да се отпускат кредити от 100 млн. лева и повече, но те трябва да се отпускат от търговските банки. Абсолютна глупост е да даваме публични средства в една банка, която да се конкурира с търговските банки. Оттук нататък този 5-милионен лимит би трябвало да спре апетита за големи кредити, посочи Кирил Петков.
По думите му ББР трябва да отпуска кредити основно на малки и средни предприятия, които имат проблем да се кредитират от търговските банки, защото нямат история например, но техният бизнес може да помогне за развитието на българската икономика. Представете си българския "Скайп". Тази банка трябва да финансира българския "Скайп", а не големи фирми, които без проблем могат да вземат кредити от търговските банки, отбеляза Петков.
България навлиза в нов етап на възстановяване. На бизнесите им трябва ликвидност, за да се възстановят. Така че с мерките, които ще предприемем, се надявам, че ще спрем страховете, които се чуват в общественото пространство, каза още служебният министър на икономиката.