"Ситуацията, породена от COVID-19, сложи край на рекордните постижения на пазара на труда в България, пред последните няколко години", каза председателят на Българската стопанска камара (БСК) Радосвет Радев по време на виртуална HR конференция на тема "Re:Start HR", организирана от Българската асоциация за управление на хора (БАУХ), съобщават от пресцентъра на БСК.
Председателят на БСК е посочил, че въпреки големия брой на новорегистрирани безработни в периода 13 март - 22 май (137 хил., от които 88 хил. пряко засегнати от кризата с COVID-19), броят на безработните е по-малък от първоначалните очаквания, които бяха за над 200 хил.
Наблюденията на БСК са, че съкращенията са нещо, към което работодателите прибягват само в краен случай. За да съхранят работните места на своите служители, те опитват да запазят заетостта чрез намалено работно време, намаляване на заплатите, спиране на допълнителните възнаграждения и ползване на платен и неплатен годишен отпуск.
Мярката 60/40, чиято цел беше за запазване на работни места, не беше ключова за възпиране на ръста на безработицата, смята Радосвет Радев. Към началото на юни по мярката 60/40 са подадени общо 15 286 заявления за 259 256 работници и служители. Изплатените средства са 73 милиона лева (при предвидени за мярката около 1 млрд. лв.) за близо 11 000 работодатели (около 3 на сто) и за запазване на над 170 000 работни места (при общо 2 250 000 работни места).
Още през март анкета на БСК сред предприятията в страната показа, че от предложената мярка възнамеряват да се възползват едва 8 на сто от работодателите, се напомня в прессъобщението. По-късно този процент отчете и анкета на НСИ. От данните на НСИ става ясно, че 18,5 от предприятията са предприели освобождаване или съкращаване на наети лица. Това е доказателство, че мярката не е добре работеща. Работодателите по-скоро се лишават от персонал, отколкото да се възползват от нея. От представените данни на конференцията, е станало известно, че най-голямо е намалението на заетите в секторите: търговия, транспорт, складиране и пощи, хотелиерство и ресторантьорство (общо 31,2 хил. д.), добивна и преработваща промишленост, енергетика, ВиК, рециклиране (-22,5 хил. д.), селско, горско и рибно стопанство (-19,6 хил. д.).
Секторите, в които се наблюдава увеличение на заетите, са: държавно управление, образование, здравеопазване и социална работа (12,8 хил. д.), далекосъобщения (6,9 хил. д.), строителство (3,6 хил. д.), култура, спорт и развлечения (3 хил. д.), финансови и застрахователни дейности (1,5 хил. д.), операции с недвижими имоти (0,7 хил. д.).
През март 2020 г. спрямо същия месец на предходната година наетите лица общо в икономиката са намалели с 54 000 души, като най-голямо е намалението в сектор "хотелиерство и ресторантьорство" (25 000 души) и в преработващата промишленост (21 000 души).
В държавната администрация работят 91 души по-малко, въпреки че по последна информация от кабинета на вицепремиера Томислав Дончев е в ход обсъждане на мерки за съкращения в държавната администрация в рамките на правителството, се посочва в прессъобщението.