Дистанцията между двете основни конкуриращи се партии ГЕРБ и БСП се е увеличила с 1.5 на сто спрямо април и към момента е вече 2 процента в полза на БСП, показва изследване на "Медиана", направено между 2 и 7 май сред 1008 души, представително за пълнолетното население на страната.
Според данните 31.9 на сто от заявилите, че ще гласуват, биха подкрепили БСП, а 29.9 на сто - ГЕРБ-СДС.
Не се наблюдава значимо увеличаване на електоралната тежест на БСП /прилив на нови избиратели/, а отлив на избиратели от ГЕРБ - изчезва т.нар. "мека периферия", коментират социолозите.
Според тях твърдото ядро на избирателите на ГЕРБ е силно мотивирано да защити своята партия и да участва на изборите. Преди месец те са били бяха значително по-разколебани от симпатизантите на БСП. Сега мобилизацията и в двете групи е практически еднаква. Вероятно това бележи края на ерозията на доверието в ГЕРБ, разбира се, при липса на скандали, "гейт-ове" и други извънредни събития, посочват от "Медиана". Според тях ГЕРБ частично е възстановил доверието или търпението към себе си, което е било силно ударено от "Апартаментгейт".
Две седмици преди евроизборите двете партии се изправят една срещу друга с практически изравнени позиции и силно мотивирани избиратели. Доминацията на едната или другата на изборите може да се реши от "дреболии", в това число и от натрупването на празнични дни в деня на изборите, отбелязват анализаторите.
Третата партия, която може да бъде сигурна, че ще успее да премине изборната бариера, е ДПС - с 10.7 на сто от заявилите, че ще гласуват. Влиянието на ДОСТ е видимо преодоляно. Доколкото има напрежение, то е в подреждането на лицата в листата на партията и голяма вероятност за използване на преференции, посочват социолозите.
Две партии се намират близо до изборната бариера за евроизбори - "Воля" с 4,9 на сто и ВМРО с 4,7 на сто. Следват ги НФСБ - 3,9 процента, "Коалиция за България" - 3,8 на сто, "Демократична България - 3,4 на сто, и "Атака" с 2,6 процента. Социолозите уточняват, че нито една от тези партии не може да бъде изключена от шансовете за преминаване на бариерата, тъй като към 8 май близо един милион избиратели заявяват, че ще гласуват, но все още се колебаят за кого,а вероятно се колебаят и дали въобще да гласуват. "Люшването" на тази огромна маса избиратели в една или друга посока може да изстреля практически всяка партия над изборната бариера, смятат от "Медиана".
С напредването на кампанията и отшумяването на имотните скандали около властта, изглежда, намалява и желанието да се гласува, констатират социолозите. Според данните само за един месец хората, определящи тези избори като важни за България, са намалели с 13 на сто - от 51 процента на 38 на сто.
Според анализаторите това поставя под съмнение дали ще се реализира декларираната изборна активност, която продължава да е висока (около 70 на сто). Вероятно пред изборните урни ще отидат около 2.5 млн. избиратели, смятат социолозите, с уточнението, че това важи при липса на скандали, "гейт-ове" и други извънредни събития.
Данните показват слабо желание за използването на преференциите при гласуване - 8.5 на сто заявяват, че ще ги използват. Вероятно няма да има пренареждане на листите в резултат от преференциално гласуване, коментират от "Медиана".