"Галъп": Повече оптимизъм за икономиката, по-малко - за политиката

pixabay.com
share

Песимизмът продължава да преобладава, но и оптимизмът си пробива път, видим оптимизъм за икономиката и не толкова видим - за политиката - това е картината на масовите нагласи в края на политическия сезон, в навечерието на 100-те дни на новото правителство, според проучване на "Галъп интернешънъл", направено между 6 и 13 юли сред 765 души.

Икономическите възприятия на българите като цяло остават по-скоро негативни, но се движат в положителна посока - вероятно заради обективни икономически процеси, но и заради усещането за политическа предвидимост. По-спокойният летен сезон също оказва влияние. Индексът на очакванията за материалното положение на българите е в една от най-високите си точки от няколко години насам, а масовите очаквания за безработица - в най-ниска точка. Опасенията за скок на цените на основните стоки са разсеяни, сочат данните.

В същото време възходящата тенденция на доверие във властта спира - след като няколко месеца имаше положителна инерция в популярността на правителството и парламента, констатират социолозите. Парламентът все пак остава със сравнително по-високи нива на доверие на фона на предишни години, макар по традиция недоверието да преобладава решително. Явно традиционният кредит на доверие за началото на всеки нов мандат вече отстъпва място на рутинната по-отрицателна картина на нагласите, а и скандалите от последните седмици оказват своето влияние, коментират социолозите.

Индексът на очакванията за материалното положение в последните години е достигал една от най-високите си точки в зрялата фаза на първия мандат на Борисов (-0.21). Дъното на този индекс за последните години пък е в края на първия мандат на Борисов (-0.87). Амплитудите по онова време се дължат на по-голямата политическа динамика и по-ярките проблеми в онзи период. Нестабилността след падането на кабинета "Орешарски" води и до по-ниски стойности на индекса, но с началото на втория мандат "Борисов" идва и постепенно възстановяване, за да се стигне до днешната стойност от -0.12.

През лятото усещането на 62 на сто от българите е, че цените ще нарастват в следващите 2-3 месеца. 23 процента смятат, че ще останат същите, а 2 на сто - че ще намаляват. Само преди три месеца обаче 78 процента очакваха ръст в цените, а само 13 на сто смятаха, че те ще се запазят на същите нива, припомнят от "Галъп".

Сега негативните очаквания за икономиката на страната остават чувствителни, но като цяло негативизмът спада в последните години - от 47 процента преди две години до 28 на сто сега очакват влошаване на общото икономическо положение на страната. 39 на сто очакват положението да остане същото, а 15 процента - да се подобри. Сега сме в една от фазите на най-нисък песимизъм за икономиката в последното десетилетие.

Спадат и очакванията за безработица. През юли 41 на сто очакват тя да остане същата, 26 процента - да расте, а 11 на сто - да намалява. Тези 26 на сто са най-ниската стойност на очаквания за безработица в последните няколко години. През 2010 г. този дял беше 77 процента, през 2011 г. - 58 на сто, през 2015 г. - 43 на сто, припомнят социолозите.
В сравнение с предходните месеци, където ясно личеше околоизборната положителна инерция, сега стойностите на доверие във властта влизат в нормално, т.е. по-негативно русло, отбелязват от "Галъп". Вероятно, множеството скандали, споходили управляващите през изминалите месеци, допринасят за по-лошите оценки. Въпреки всичко оценките за парламента остават в малко по-високи стойности в сравнение с предходните години.

Доверието в парламента към юли е 24 на сто, след като месец по-рано бе достигнало до 28 процента. Такива стойности за последно са регистрирани през 2010 г. Недоверието също е в по-ниски от обичайните стойности - в този месец е 67 на сто, а в предишния бе дори 61 процента, след като в последните няколко години рядко е било под 70 на сто.
Идните месеци ще покажат дали не става дума единствено за конюнктурно повишаване на доверието. Наличието на ярка опозиция мобилизира и "лагера" на привържениците на управляващите, посочват социолозите.

Доверието в правителството е 32 на сто, недоверието е 59 процента. Месец по-рано доверието бе по-високо. И тук традиционната за всяка власт положителна тенденция около изборите е изместена от нов етап, в който масовото мнение вече няма да оценява просто факта, че се е съставило правителство, а ще оценява как то се справя, отбелязват от "Галъп".

Водещи новини

Още новини