Технология за добив на метан от газохидратите в Черно море ще бъде тествана у нас след повече от две десетилетия изследвания. Това ще стане през 2018 г. по германска технология в българската икономическа зона на Черно море.
Това съобщи за в. "Черно море" доц. д-р Атанас Василев от секция "Морска геология" в Института по океанология на БАН. Повечето европейски държави имат големи проекти за изследване на газовите хидрати, финансирани от Европейската комисия или по национални програми. Германският проект SUGAR (Submarine Gas Hydrate Reservoirs) е сред най-напредналите и добре финансирани, обясни доц. Василев. Крайната цел на проекта е създаването на работеща технология за добив на метан от газохидратите на дъното на Черно море. Академични и частни организации разработват три различни технологии. Най-известна и в напреднала фаза на изпитания е дънната сондажна система MeBo, която работи при 2000 метра воден стълб и сондира морското дъно до 200 м дълбочина. Вече се разработва нов прототип за сондажи на дълбочина до 500 метра.
Новата апаратура ще направи достъпни близо 90% от известните големи находища на газови хидрати в Черно море, посочи доц. Василев. Той не пожела да се ангажира с прогнози за размера на този нов енергиен източник, но обясни, че най-детайлно изследваната площ с газохидрати е със запаси, сравними с най-големите газови находища в света.
Ако бъде разработена технология за добив на метан (който съставлява 97-98% от природния газ) от газохидратите в Черно море, България ще бъде осигурена със синьо гориво за над 300 години и ще печели огромни суми от износ. По данни на БАН в Черно море се намират едни от най-богатите находища на газохидрати в света. Газохидратите представляват втвърден от високото налягане и ниските температури на морското дъно метан. При нормално налягане метанът отново става газообразен, като от 1 куб. метър газохидрати се отделят над 150 куб. м метан и малко вода, пише в. Стандарт.