Младите хора търсят не просто работа, а подходяща и доходна работа, факт, който ги кара да сменят местоживеенето си. Това е един от изводите на национално проучване сред 2130 средношколци от цялата страна по поръчка на Икономическия и социален съвет.
Данните от направеното през май изследване за миграционните нагласи на завършващите училище младежи и изводите от него бяха представени на регионална среща-дискусия, организирана от Икономическия и социален съвет и Община Казанлък, на тема "Възможности за реализация на младите хора в община Казанлък", съобщи БТА.
Според изследването половината от анкетираните са отговорили, че в населеното място, в което живеят, трудно си намират такава работа, а другата половина са посочили като втори проблем да останат в родното си място факта, че там нямат възможност да получават високи доходи. Всеки четвърти от запитаните е заявил, че в населеното място, в което живее, няма възможност да получи добро образование, и то в посока практически умения, които то дава.
Извод от изследването на ИСС сочи, че по-уязвими от миграция са малките населени места, където, колкото по-малко е населено място, толкова заявилите желание да емигрират са повече. В големите градове желанието на средношколците за миграция е породено основно от желание да се продължи образованието в чужбина, а за средношколците от малките населени места и градове, то е свързано основно с намирането на работа в чужбина.
Според проучването колкото по-образовано е семейството на ученика, толкова повече желанието за миграция е породено основно от желание за продължаване на образованието в чужбина и обратно. Младежите от по-бедни семейства виждат в миграцията начин за по-високи доходи и уреждане с по-добър живот на база работа навън, а оттам и евентуално придобиване на по-добър социален статус, се отбелязва в изследването.
Според изводите в него в миграционната мотивация на младите хора не присъства емоционално негативното отношение към България. Само 3 на сто от заявилите намерение да напуснат страната са отговорили, че принципно не желаят да живеят в България, сочат данните.
Според тях 97 от 100 завършващи средно образование и имащи намерение да напуснат страната ученици са изразили желание да живеят в България, но се сблъскват с други съществени проблеми, които не виждат как биха могли тук да решат в краткосрочна перспектива.
Целта на срещата беше да се чуят учениците, на които им предстои завършване на средното образование, както и какво очакват от местната власт по отношение на възможностите за реализация в района и какво би ги мотивирало да останат в страната. В дискусията участваха председателят на Икономическия и социален съвет проф. д-р Лалко Дулевски, неговият заместник проф. Нено Павлов, представители на Министерството на образованието, председателят на Синдиката на българските учители Янка Такева, представители на кариерни центрове от страната, на общини, на Бюрата по труда, училищни психолози, преподаватели, както и 50 ученици.
"На младите хора им липсват умения за живот и това в голяма степен ги демотивира", заяви Янка Такева, член на Икономическия и социален съвет и председател на Синдиката на българските учители. Според нея на младите хора им е крайно необходимо обучение по гражданско образование, неформално, което да дава нужните социални знания и умения на младите граждани за справяне с житейските им проблеми. В тази посока са наложителни промени и в дейността на кариерните центрове по места към МОН, смята тя.
Бизнесът трябва да промени мисленето си, маниера, по отношение на кариерно развитие на място, допълни Такева. Повод за това й давала и друга тревожна статистика относно демотивацията на младите хора - 51 на сто от децата в България се отглеждат само от един родител. Другият е обикновено зад граница. Други 12 процента от децата от 1-ви до 12-ти клас се отглеждат от баби и дядовци, тъй като и двамата им родители работят в чужбина. Плодовете на това съотношение ще ги "бере" цялото общество, ако не се погрижим навреме, допълни Янка Такева.