Много български фирми чакат с нетърпение влизането на Хърватия в Европейския съюз. През последните четири месеца интересът на българските компании към хърватския пазар се е засилил, а от два месеца зачестиха запитванията за търсене на хърватски контрагенти, заяви българският търговски аташе в Загреб Калин Лазаров.
Най-голям интерес проявяват наши компании от хранително-вкусовата промишленост, които искат да продават продукцията си на хърватския пазар. Най-много запитвания посолството ни в Загреб е получило от фирми, специализирани в производството на сирене, кашкавал и вино, пише "Стандарт".
България е известна на хърватските потребители най-вече с марката вина "Телиш", които се продават в търговската мрежа за 4,20 евро. Особено популярни са и произведените в България кроасани. Иначе българските компании са отдавна представени на хърватския пазар. Варненска фирма продава в Хърватия осветителни тела и кабели. "Балев ООД" задоволява хърватското търсене на ароматизатори за кола. Веригата "Техномаркет" е представена с 3 магазина в Загреб и един в Риека. Бургаската шоколадова фабрика "Победа" също изнася свои продукти в Хърватия. От 1 юли се очаква броят на българските фирми на хърватския пазар да се увеличи. Компаниите обаче трябва да знаят, че за да започне дейността си чужда фирма в Хърватия, са необходими между 3 и 6 месеца, добави Калин Лазаров. Законът за инвестициите е облекчен, но местните власти действат бавно.
Хърватски туристически фирми вече търсят партньори у нас. На хърватите се предлагат оферти за почивка на Българското Черноморие. Макар че Австрия и Словения са близо, в Хърватия има интерес към зимен туризъм в България.
Най-големият проблем пред бизнеса между двете страни е липсата на директна самолетна връзка. По въздух от София до Загреб се минава през Виена.
Членството на Хърватия в ЕС ще улесни бизнесмените от останалите 27 страни членки, но те ще продължат да се сблъскват с хърватските национални особености. Едва ли има чуждестранна фирма, опитала се да проникне на хърватския пазар, която да не е била спъвана от местната бюрокрация. "Хърватите изпитват клаустрофобия към чужденците. Имат голямо мнение за себе си. Затова създават пречки пред чуждестранния бизнес", казва Рашко Иванов, дошъл в Хърватия преди повече от 30 години. "Чужденците не са желани в тази държава. Тихата пълзяща съпротива е техният механизъм за отбрана", добавя Диана Гласнова, която от 17 години живее в Загреб. Като пример тя дава германска фирма, дошла в Хърватия с намерение да строи вятърна електроцентрала в Шестановац. "До ден днешен не са я направили и няма да я направят заради хърватската съпротива. Създадоха им един милион бюрократични пречки, докато най-накрая германците се отказаха", добавя Диана. От хърватската съпротива си е изпатила и ИКЕА. Шведската компания купила терен на източния вход на Загреб, но трябвало да чака 3 години, за да получи разрешение за строеж. Наскоро пък италианска фирма изразила желание да строи голф игрище в Дубровник, но за да бъде с изрядни документи, трябвало да събере 240 подписа. Спънка пред големите чуждестранни инвестиции в Хърватия е и високата цена на труда.
Квотният режим за внос на млечни продукти от България в Хърватия ще остане в миналото, след като Загреб стане пълноправен член на ЕС. Това ще премахне административните пречки пред българските производители, които искат да изнасят продукцията си на този пазар, коментира Симеон Присадашки - собственик на фирмата за млечни продукти "Жоси". Понастоящем вносът на млечни продукти от България в Хърватия е на квотен режим. Според него има още една причина, която няма да позволи голямото навлизане на родни млечни продукти в Хърватия. "Те имат друга култура на хранене. Например нашият кашкавал от краве мляко няма да ги впечатли, а техните кисели млека са от типа йогурт", обясни Присадашки.