Над половин милион българи произвеждат брутен вътрешен продукт, но не се осигуряват. В същото време по-малко осигурени трябва да изхранват все повече пенсионери, тъй като заради кризата и страха, че ще пострадат от пенсионната реформа на ГЕРБ, много българи в предпенсионна възраст потърсиха вратички в системата, за да си осигурят ранна пенсия. Това показват данните на НСИ за заетите и на НОИ за макроикономическите показатели за 2012 г., пише "Сега".
Анализът на НСИ, който е част от изследването за брутния вътрешен продукт, показва, че 3 281 900 души са заетите през 2012 г., които произвеждат нещо за българската икономика. В същото време осигурените през м.г. според данните на НОИ са 2 770 030 души, т.е. 511 870 българи работят, без да внасят осигуровки.
Голямото разминаване може да се обясни не само с наличието на голям процент сива икономика у нас, която по различни оценки е между 30% и 40%, и законодателните възможности човек да не се осигурява върху различни видове доходи. Но и с тоталния срив на доверието в осигурителната система, която прибира все повече пари, а осигурява все по-малко защита. Поради това хората търсят все по-често вратички да не се осигуряват върху пълния си доход. Майките и безработните например ще вземат много по-малко средства през май, тъй като те не получават обезщетение за почивните дни, макар че са се осигурявали върху месечната си заплата, която не се влияе от почивките.
През 2012 г. според данните на НОИ има леко успокояване на пазара на труда, тъй като осигурените са с 4308 повече, отколкото са през 2011 г., когато бяха 2 765 722 и имаше срив с около 50 000. Добрият показател обаче е изцяло за сметка на доста несигурното в кризата осигуряване на самостоятелна заетост. Броят на самонаетите се е увеличил от 183 109 на 206 264, или с над 23 000 души. И докато броят на осигурените е дори малко под плана - с около 500, то средногодишният брой от 2 217 642 пенсионери е с цели 22 400 над планираните.
Така на 100 осигурени се пада да осигуряват пенсиите на над 80 пенсионери. Миналата година т.нар. "коефициент на заместване" за първи път от 2008 г. мина 80 и стигна 80.06. До 2010 г. той се задържаше около 77.50, но след като ГЕРБ две години поред затяга условията за пенсиониране, много хора побързаха да се пенсионират, за да не ги засегнат по-тежките изисквания. Осигурителният институт продължава да отчита, че над 50% от хората вземат пенсии, преди да изпълнят общите условия. Така работещите трябва да плащат за все повече пенсионери.
Замразяването на пенсиите след последната им индексация през 2009 г. пък доведе до все по-малко заместване на заплатата от парите за старост. Средната пенсия през 2012 г. от 271.21 лв. се оказа по-ниска от очакваните 273.32 лв., освен това тя е едва 35.41% от средната работна заплата. Година по-рано тогавашната средна пенсия от 266.63 лв. беше почти 39% от средната заплата. Спрямо средния осигурителен доход намалението е с един процентен пункт - от 44.9% до 43.9%. През 2012 г. средната заплата е била 766 лв., а през 2011 г. - 686 лв.
Заетите според анализа за БВП са с около 300 000 повече, отколкото са според наблюдението на пазара на труда - малко над 2.9 млн. души. Огромната разлика е в различните методологии, които се използват за анализ на резултатите. При изследването на заетите, свързани с осигуряването на брутен вътрешен продукт, оценките за броя им се правят на базата на различни източници и са предназначени да измерват общото равнище на заетостта в икономиката. Сред тях влизат живеещите в колективни домакинства, както и майките в отпуск по майчинство, които отсъстват от наблюдението на работната сила. "Като цяло данните от изследването на БВП са по-подходящи за измерване и анализ на заетостта като влагане на труд, докато данните на наблюдението на работната сила са по-подходящи за анализ на труда като социално явление", обясниха от статистическия институт, пише "Сега". Доказателство за това е и фактът, че хората в болнични и майчинство се броят за осигурени и от НОИ.