Новият президент на България вече е ясен. Подкрепеният от БСП ген. Румен Радев нанесе съкрушителен удар по управляващата партия ГЕРБ. След като станаха ясни резултатите премиерът Бойко Борисов обяви, че подава оставка и страната тръгва към предсрочни избори. За това дали победата на Румен Радев бе очаквана, от Новини.бг потърсихме мнението на политолога Татяна Буруджиева.
Петият президент на България Румен Радев е "новобранец" в политиката в сравнение с Цецка Цачева. Той привлече много българи, които търсят промяна. Радев декларира, че ще води антимигрантска политика и в интерес на страната. Освен това ще търси баланс между ЕС и Русия.
Очаквана ли беше победата на ген. Румен Радев на президентските избори?
Очакван беше фотофинишът, защото не беше ясно дали декларативният вот за ген. Радев ще бъде реализиран. С други думи, макар че хората казваха, че ще го подкрепят, когато става дума за избори винаги съществува съмнението дали ще го направят. Особено, когато това не е твърд партиен кандидат. Но онова, което беше сигурно още преди 6 ноември е, че българите искат нещо различно от онова, което се опитваха да ги накарат да приемат.
Звучен шамар ли беше това за ГЕРБ и политиката им?
Шамар – да. За мен остава проблем фактът, че премиерът каза, че не разбира защо се случва тази загуба. След вота на референдума и след вота за Радев наистина е зле, че хората, които управляват, не разбират какво им се казва и, нещо повече – защо им се казва. Следователно, има два варианта – да се продължи, докато разберат. Или да ни натискат, докато не се предадем в опитите да кажем на политиците какво точно искаме от тях.
Аз лично съм оптимист – няма случай в историята на човечеството и в българската история, в който натискът да не е предизвикал края на упражняващите го. Единственият проблем е колко време продължава и колко вреди нанася.
Тук е добре да си зададем въпроса защо преди 5 години министри, премиер и кандидат не се втурнаха да ни плашат по този агресивен начин, по който го правят днес. Защо тогава бяха така убедени в победата и така безстрашни, след като ставаше дума за чист партиен кандидат и отново за същата червена заплаха?
Според мен, защото знаят, че със старите техники не могат да спечелят и единственото, което остава е да паникьосат десните избиратели и тези на патриотите.
Решение ли е да тръгнем към предсрочни парламентарни избори?
Управляващите тръгнаха към тях. Разпадът на подкрепата за правителството налага ремонт на кабинета, но той е невъзможен, защото ще доведе до нови катаклизми в парламентарната подкрепа. От изхода на президентските избори предсрочните парламентарни избори ще са факт, защото онова, което казаха избирателите, особено с вота за референдума е, че искат промяна - в управлението и политиките на държавата. Прогнозата ми е за широко коалиционно правителство тип „национално спасение“. Защото Парламентът ще продължи да е шарен, без категоричен победител.
Успя ли ген. Радев да „приземи“ премиера Борисов и политическото му високомерие?
Не, той успя да му покаже, че българите не го обичат безпрекословно и успя да го уплаши. Фактът, че кампанията между първи и втори тур се изроди до най-черните техники на манипулацията и пропагандата, тип промиване на мозъци, говори за това, че Борисов не е приземен. Той просто падна и болката от удара все още не е довела до включване на разума. Да престанеш да си високомерен означава, според мен, да осъзнаеш в какво и защо си сгрешил. Да приемеш грешките и да се поучиш от тях. И, най-важното, да престанеш да си вярваш, че си единствен и незаменим.
От казаното от Борисов, както и от действията и думите на министрите му, подобно включване на разума поне аз не забелязвам. Все още наблюдаваме инстинкти, емоции и безсъзнателност.