Социологът Боряна Димитрова анализира пред БНР резултатите от президентските избори.
"Имаше каскада от грешки за този месец и половина. Късният избор на кандидата за президент беше разчетен като израз на високомерието към избирателите, че подкрепата е гарантирана. Това създаде недоверие към подхода. Самата номинация, въпреки качествата на Цецка Цачева, липсваше доверие на голяма част от избирателите. 14 процента доверие беше много ниска стартова база, за да се стигне до победа. Това, че премиерът реши да обвърже кампанията с вот на доверие към собственито му правителство, мобилизира по-скоро опонентите, отколкото привържениците", каза Димитрова.
"Тихият ропот се превърна в нарастваща критичност. Огромната част от българите има позитивно отношение към стореното с еврофндовете, но има претенции към начина на управление. Натрупването доведе до ефекта на снежната топка и многократно по-тежък резултат от предвижданията. Логично се стигна до оставката", смята социологът.
"Имаме парламентарна криза, защото това НС ще бъде разпуснато и няма значение кога. Въпросът е дали да е Велико Народно събрание. Той витае заради резултата от референдума. Да се върви към мажоритарна система, промяна на броя на депутатите, в съдебната система и т.н. Но е трудно да преценя в един фрагментиран парламент как ще се върви към радикални промени. По-скоро ще се върви към преходен вариант. Политическата криза е по-голяма, отколкото можеше да се мисли на старта на предизборната кампания", подчерта Димитрова.
"Много зависи от това какво служебно правителство ще се сформира и как ще се представи БСП, защото прожекторите вече са към нея. Взорът ще бъде много силно вперен в алтернативните варианти - БСП, ДПС, националистите - това са избирателите, които най-масирано подкрепиха Румен Радев. До април по-скоро можем да очакваме още по-шарен и още по-труден за общи политики парламент, където ролята на президента би нараснала наимоверно", каза още Боряна Димитрова.