В специалната хипотеза на настоящия момент – оставащи три месеца до края на мандата на действащия президент, конституцията не допуска той да разпусне парламента. Действащият държавен глава може само да назначи служебно правителство.
Това обясни пред БНР конституционалистът проф. Емилия Друмева в хипотетичен анализ за правните последици, ако настоящият кабинет подаде оставка след втория тур на президентските избори.
Въпросът е кой ще разпусне действащия парламент, за да се произведат предсрочните избори. По този въпрос Конституцията не казва нищо, само предвижда завареният президент да назначава служебното правителство, уточни проф. Друмева:
„Ако разсъждаваме в духа на конституцията, се налага изводът, че новият президент, който ще встъпи в мандата си, следва да разпусне заварения парламент, който не може да състави правителство.“
Според правната уредба, отново новият президент ще трябва да определи датата на предсрочните избори.
В този случай продължителността на действие на служебното правителство може да надхвърли зададения срок от три месеца, стана ясно още от думите на експерта.
Ако бъде сезиран, на ход ще бъде КС, каза проф. Емилия Друмева.
Ако правомощията на редовното правителство бъдат прекратени, след оставката на кабинета пред НС и приемането й от парламента, правителството се превръща в правителство в оставка и съгласно конституцията се пристъпва към съставяне на ново правителство – известните, вече проходени три рунда за съставяне, въртележка, която започва от действащия президент с участието на парламентарните групи, отбеляза проф. Друмева.
Ако в някой от трите рунда парламентът успее да състави правителство на база на проучвателния мандат, страната ще има редовно правителство. Ако опитите са неуспешни, конституцията предвижда действащият президент да назначи служебно правителство, поясни конституционалистът.