До момента са обработени 80 процента от протоколите от чужбина. Там най-много гласовете получава Цецка Цачева - 24,6 на сто, следва Румен Радев с резултат от 16,6 на сто. 13,3 процента от от вота зад граница е за Трайчо Трайков, четвърти е подкрепения от ДПС Пламен Орешарски с 12,6 от вота.
Много активно е било гласуването в съседна Турция, в някои от секциите там има над 1300 пуснати бюлетини в една урна, докато в секциите в Лондон, където се извиха опашки, са успели да гласуват между 450 и 500 души във всяка.
Вчерашният вот на българите зад граница беше белязан с рекордна избирателна активност.
Организацията от страна на ЦИК и т. нар. Временен координационен пост (ВКП) беше безобразна, заяви в „Хоризонт до обед“ по БНР Димитър Иванов - координатор на Временните обществени съвети в чужбина:
Десетки комисии от хора, които са работили в продължение на 20 часа, без да спират, а след това с часове сме обработвали протоколите, чакаме между четири и осем часа, за да получим едно „Ок“. Това е едно пълно неуважение към труда на стотици български доброволци от цял свят, които на практика поемат 80% от физическия товар за организиране на изборите в чужбина. Това е скандал.
Има и хубава новина. 2/3 от местата по света разбиват собствените си рекорди, които тези места някога са отбелязвали като активност за гласуването. В Цюрих – от 473 вече сме на 548 , в Мюнхен беше постигнат 2098, като се надмина рекорда от 2022. Друга такава секция е в Льовен в Белгия – от 103 на 325 – това е тройно увеличение.
Без изключение, всички секции в Австралия и Нова Зеландия постигнаха своите собствени рекорди, което е изключително, предвид абсолютната отдалеченост на тези общности от родината.
Той каза още, че активността за президентския вот е по-висока, отколкото тази на референдума. Според него най-голямата мотивация за българите в чужбина да отидат да гласуват е това, че всички са ангажирани със съдбата на родината, както и фактът, че този път имаше и референдум.
Висока избирателна активност на българските граждани има и в Лондон. Начинът на живот в Обединеното кралство предопределя и отношението им към българските избори, защото това, което става ясно е, че хората, живеещи и работещи в крайните квартали, обикновено са имали свой фаворит, докато тези, които живеят и работят в по-централните части на града, по-скоро са огорчени от пренебрегването на българите в чужбина и не видяха достойни сред дългия списък кандидат-президенти.