„Надграждаме”, „Имаме визия за днешните и бъдещите реалности”, „План 2020”… Очевидно предизборният център на Плевнелиев достатъчно добре се е потрудил за да му сложи в устата му определено количество фрази, които той бълва достатъчно напоително, без обаче да казва нищо конкретно. И ако досега тази схема работеше – две години във властта, то снощи много ясно пролича, че двамата с Калфин живеят в две различни държави.
Колкото и да се опитвах да вникна в думите на Плевнелиев и да намеря там поне един конкретен отговор – все не ми се получаваше. За това прочетох и стенограмата от дебата, където пак не успях да намеря нито един конкретен отговор на нито един конкретен въпрос. В същото време и сега е пред мен спомена за участието на някогашния министър в сутрешния блок на Бтв, където със същата лишена от смисъл фразеология отговаряше общо, мъгляво и неясно, лансирайки някакви общи, мъгляви и неясни тези.
Единственото категорично нещо обаче което каза бе това, че НЯМА ДА СЕ КАНДИДАТИРА ЗА ПРЕЗИДЕНТ при никакви обстоятелства... Но... Както вече много добре знаем, за Бойко Борисов и компания думите почти никога нямат никаква стойност. Знаем още, че те са в състояние по няколко пъти на ден да изрекат по няколко взаимно изключващи се фрази и то толкова взаимно изключващи се, че човек не може да им хване началото.
Най-отрезвяващият извод от снощния дебат обаче бе, че както проблема „Катуница”, така и този с шистовия газ останаха без отговор. Що се отнася до тези за правомощията на държавния глава – също останах с впечатление, че Плевнелиев има визия за тях приблизително същата както на един редови телевизионен зрител. Когато обаче трябваше да се демонстрира политическа воля, мъжество и сила да вземаш решения – всичкото което успях да чуя от кандидата на ГЕРБ бе, че ще отиде в Брюксел и че има „визия за днешните и бъдещите реалности”, съжалявам че се повтарям, но Плевнелиев буквално ме удави в липса на фантазия...
Накрая определено не ми се искаше да бъда на негово място, когато Калфин каза, че ще изтегли българския контингент от Афганистан, като при това обясни с каква мотивация и защо.
Що се отнася до енергийните проекти – тук Плевнелиев абсолютно се обърка – като се почне с Белене и се свърши с Набуко – там бившият строителен министър се изяви като един доста слаб ученик. Въпреки че на масовката в Гоце Делчев бяха поканили неговата учителка от Благоевград, която в стилистиката на Северна Корея ни обясни колко добър ученик е бил... Практиката обаче показва, че „добрите ученици”, които получаваха „добри” оценки заради добра памет си остават добри рецитатори, когато пораснат. А Плевнелиев безспорно е един от тях. Мъжът обаче колкото повече зрялост и социален опит придобива, толкова повече предполага се, трябва да притежава куража, силата и самостоятелността да взема САМОСТОЯТЕЛНИ решения.. А при Плевнелиев единственото което видях беше само плахото ехо на борисовия популизъм, с който Премиерът – Слънце ни залива безспир!
Накрая ще цитирам един постинг, който намерих в социалната мрежа: „Никога не съм симпатизирал на БСП, но снощи се почувствах неудобно заради Плевнелиев. Никога не съм гласувал за БСП, но ще го направя, защото не искам да продължавам да се чувствам неудобно...”
Дани Иванов