На изложение в Германия на 13 ноември България ще представи за първи път пред европейския потребител местните си породи животни, съобщи в интервю за БТА проф. Васил Николов - директор на Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството /ИАСРЖ/.
Страната ни ще покаже родопско късорого и българско сиво говедо, калоферска дългокосместа и виторога коза и шест породи овце. Изложението е едно от най-големите в Европа.
Животновъдството ни все повече се ориентира към националния генетичен ресурс, твърди проф. Николов. В момента на стопаните се дава субсидия в размер на 200 евро за животинска единица за застрашените от изчезване породи. Подпомагането се извършва по специална мярка на агроекологичните плащания.
Една порода се определя като застрашена от изчезване, когато под контрол са под 1 000 женски и под 20 мъжки вида, поясни проф. Николов. Такива са източнобългарският, дунавски и плевенски кон, родопско късорого говедо, каракачанска овца и др.
В България като изчезваща порода в класификацията на /ИАСРЖ/ е посочена породата Плевенски кон, като под контрол на развъдната организация са по-малко от 100 женски и 5 мъжки животни. Бройката на кобилите от тази порода е около 50, както и няколко жребци. През тази година няколко животни от тази порода са били настанени в държавния конезавод в Шумен.
Застрашени от изчезване по дефиниция са женски животни по-малко от 1 000 екземпляра и мъжки - по-малко от два.
В България застрашени от изчезване са старозагорската, карнобатската и копривщенската овца, както и овцете от породата цигай.
Сред говедата, застрашени от изчезване, са родопското късорого говедо. През 2002 година започна контрол върху тази порода с 50 крави от село Кушла край Златоград, обясни проф. Николов. Десет години след това, развъдната организация контролира вече 700 животни.
Преди десетина години от родопското късорого говедо е имало само 50 крави в Златоградски регион. Сега развъдната организация контролира около 600 на територията на цялата страна. За същия период каракачанската овца от 500 животни достига близо 7 000, които са под селекционен контрол.
Спешни мерки се взимат за източнобалканската свиня, която все още е под 1 000 броя. Най-голяма болка е старозагорската овца, чиято контролирана част е около 700 животни. За неудовлетворяващ се смята броят и на представителите на тетевенската, местната карнобатска и копривщенска овце. На специална инспекция са поставени и 11 000 пчелни кошери.
Контролират се всички породи коне под 5 000 животни, говеда под 7 500 и овце под 10 000.
Тридесет и пет действащи развъдни организации се грижат за селекцията в отрасъла. За всяко животно, принадлежащо към определена порода се изготвя паспорт. През последните три години броят на контролираните животни е нараснал чувствително, по данни на Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството.
Специфична държавна помощ, надхвърляща тази година 3 млн. лв., се дава индиректно на земеделските производители, като им се заплащат услугите за развъдна дейност, посочи проф. Николов. По тази мярка се води развъдна книга и се следят породийните качества на животните.
Проф. д-р Васил Николов увери, че се увеличават животните под селекционен контрол в България. Според данни на Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството от 2009 година досега племенното животновъдство е нараснало, като при говедата и конете животните са се увеличили двойно.
В момента под селекционен контрол са 51 292 говеда, което в сравнение с 2009 година е с 52,8 на сто повече. С 11,5 на сто са се увеличили биволите, овцете са се увеличили с 14,5 на сто, козите са се увеличили два пъти, а конете - с 51,3 на сто.
По думите на проф. Васил Николов все повече фермери се присъединяват към развъдните организации, като причина за това са агроекологичните плащания. Получаваните от стопаните по 200 евро на глава добитък стимулира фермерите да се включат в развъдните организации.
Под селекционен контрол са включени и нови породи като калоферската дългокосместа коза, каракачански кон и сакарска овца. За първи път е дадена възможност да се работи и за създаване на нови породи, коментира проф. Васил Николов. Той открои, че е даден лиценз за работа на развъдна организация по създаване на български спортен кон, български тежковоз. През миналата година за пръв път са били регистрирани и две асоциации в месодайното говедовъдство.
Според проф. Николов причината за развитието на племенното животновъдство е, че през 2010 година е създаден Национален съвет по генетични ресурси, а Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството е започнала да се занимава и с управлението на генетичните ресурси в страната.
Вторият важен фактор по думите на професора е, че Агенцията е отворила развъдната дейност в международен аспект. С над 3 милиона дози замразен семенен материал от говеда, биволи и кочове разполага Националната генетичната банка, каза професор Николов. В Националния генетичен резерв са заделени по 1 000 дози от всички бици, които минават през станциите. Те могат да се ползват стотици години.
Професор Николов информира, че в България се подпомагат всички автохтонни породи, сред които са две породи говеда, една порода свине, четири породи коне, 18 породи овце и една порода биволи.
Всички наши местни породи са уникални, коментира проф. Николов. Те са най-приспособени към родните условия и най-малко боледуват. Отглеждането им е доста по-евтино, хранят се предимно на свободна паша. При селекцията се отделя специално внимание на породите, които дават специфични ресурси. Затова вече при тях е налице рязко повишаване на продуктивността. В момента има много ферми с доста висока средна млечност, надхвърляща 8 000 кг, както във водещи европейски страни.
Местните породи животни се смятат за част от културното наследство на страната ни. В създаването им е вложен много човешки труд и умения. Международната организация по прехрана и земеделие на ООН - ФАО приветства усилията за запазване на местните породи за нуждите на бъдещите поколения.